Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 210

— Милорд Алгерт Дали? О! Той е камък, а не човек. Алгерт Дали е опора на трона, Пазител на западната граница на кралството. Войниците шеговито го наричат Добрата душа. В битка изпада в такава ярост, че избива наред наляво и надясно и от добра душа даже не забелязва, че не оставя врагове за войниците си. Роден е за воин. Вярно, има една странност — обсебен е от ножовете…

Погледнах изненадан барона.

— Ами казват, че винаги носи някакво желязо със себе си. Постоянно държи нож в ръката си, с него яде, с него спи, в банята е с нож, дори и при жена си ходи с нож. Но това са дреболии, нали, крадецо? Всеки си има някакви странности.

— Вярно е, милорд. А дъщеря му?

— Лейди Алиа? Тя командва гарнизона на Къртичи замък. Дясната ръка на татко. Момиче-красавица, истински боец, само с това бръснене на главата… за мен това е кощунство… Милорд Алгерт я изпрати с воините при мен във Фарахол. Помниш ли, че разговаряхме с теб на приема на графа? Това, което не ми даде Балистан Паргайд, обеща да ми го даде милорд Алгерт, затова яздя сега с тях. Взех двадесет от моите хора и — в Къртичи замък, добре, че не е далеч… Така-а, разговорих се нещо, ще вървя напред. Пак ще се видим, крадецо!

— Определено, бароне, определено.

Привечер вече бяхме в Пограничното кралство. За това ни извести поредният стълб от черен базалт, стърчащ до самия път. Хълмистата равнина остана зад гърба ни, появиха се иглолистни гори, прекъсвани от широки полета. Пътят се виеше между елите, а отрядът се разтегли в дълга колона. На два пъти минахме покрай дървени крепости с високи стени и наблюдателни кули. За нощувка спряхме направо на полето, чак когато стана съвсем тъмно. За час воините оформиха лагер. Пламнаха многобройни огньове, на които закъкриха котлета с храна. Десетина воини успешно атакуваха гората и скоро се върнаха с дърва и дълги стъбла на млади дръвчета, от които направиха заграждение за конете. Наблизо течеше малка река, така че вода имахме достатъчно. Хората на лейди Алиа вдигнаха голяма шатра, където бяха поканени елфите, барона и Алистан. Все пак високото положение си има хубавите страни — можеш да нощуваш удобно. Уморен от целия ден, Кли-кли падна на одеялото ми и заспа като труп. Наложи се да прекарам нощта върху наметалото, но не изпитах никакви неудобства. Беше много топло и ако не бяха вездесъщите комари, бих могъл с чиста съвест да кажа, че това е една от най-добрите нощувки под открито небе за цялото време на пътуването ни през Авендум. Докато заспивах, разбрах какво ми е липсвало през цялото това време — чувството за безопасност. В края на краищата, когато около теб има сто меча, се чувстваш като зад каменна стена.

* * *

На другата сутрин Алиа Дали подгони отряда с намерението до вечерта да се озове в замъка на баща си. Придвижвахме се бързо. Аз бях сравнително в началото на колоната, веднага след благородниците, оръженосците, знаменосците и личната охрана, така че прахта, вдигана от копитата на конете, ме тормозеше по-малко, отколкото воините, яздещи най-отзад. Проливните дъждове, които се изливаха по Граничната зона, до тук явно изобщо не бяха стигнали. Пътят, по който пътувахме, беше сух и прашен. След няколко часа пътуване, точно след кратката почивка и поредната кавга между Халас и Делер, които не можеха да си поделят някаква кисела ябълка, от края на колоната към лейди Алиа пристигна конник. Бях наблизо и чух целия разговор.