Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 213

— Мармот — тихо попитах аз. — Какъв е този съд на Сагра?

— Не знам, Гарет. Ако Арнх беше с нас, щеше да разясни законите на своята страна…

— Съдът на Сагра? Чувал съм за него, момчета — каза Фенерджията. — Съдът на богинята на войната. Навремето е бил много разпространен сред воините на Пограничното кралство. Когато е имало спорно решение или е засегната честта на някой воин, се е провеждал съдът на Сагра. Дуел, така да се каже. Този ушатия ни призова на съд и никой воин от Пограничното кралство не би посмял да му откаже това право.

— Двубоят до смърт ли е? — Мармота погледна към Мейло Труг.

— Различно. Зависи от това, какво ще каже владетелят на земята, където е предизвикателството. Ако той каже, че е до смърт, значи е до смърт.

— Говориш толкова спокойно за това, Мумр — криво се усмихнах аз. — Този Мейло се оказа голям хитрец.

— Можеше да е и по-лошо — философски отвърна Фенерджията, изваждайки свирката си.

— Накъде по-лошо?

— Ако графът не беше се намесил в разговора, неговият слуга можеше да си избере който си иска за противник. Но милорд Паргайд каза, че обвинява всички.

— И сега този, как беше? — попита Мармота.

— Мейло — подсказах аз.

— И сега Мейло ще трябва да се бие с всички нас?

— Глупости! Сега всичко ще се реши с жребий. Гарет, не се притеснявай, теб това не те засяга.

— Защо?

— Съдът на Сагра е само за воини. Ти, Кли-кли и Миралисса не сте воини.

— Аз ли не съм воин? — обзет от праведен гняв, възрази Кли-кли. — Та аз съм по-добър воин от всички вас, взети заедно! Дори бойна песен знам!

— Браво на теб, Кли-кли, само се успокой — помирително каза Медения.

— Ей, гоблин — извика воин с посивели мустаци, като чу воплите на шута. — Изпей песента си.

— Защо не? Веднага ще я изпея!

И запя. При това не спря поне десет минути.

— Хубава песен — доволно изсумтя воинът. — Задушевна.

— Е, как е? Сега вече воин ли съм?

— Абсолютно! — напълно сериозно каза воинът.

От редиците на ездачите се раздаде смях, само за ден шегите и песничките на Кли-кли бяха успели да размекнат суровите воини. Наивници! Те просто още не бяха изпитали очарованието от гвоздей в ботуша или чаша студена вода в постелята.

Шутът се обърна към нас и изплези език. Виждате ли, значи, какво казват умните хора за мен?

Не мина и час, и минахме покрай някакво селце — явно необитаемите земи бяха останали встрани. Но за разлика от нашите, валиостровските, тези селца бяха обградени с висока ограда, имаше и кули за наблюдение със стрелци. Всеки селянин на Пограничното кралство във всеки един момент можеше да замени плуга с бойната брадва и да отблъсне врага.

— Как е здравето, Гарет? — Бледния се изравни с мен.

— Благодаря, не се оплаквам, а как си ти, Ролио? Измъкнал си се от сблъсъка с демоните? — не му останах длъжен аз.

— Така значи… — проточи Бледния и се ухили. — Нещо не помня да съм ти казвал името си.

— Никога не си се отличавал с учтивост, Бледния. Трябваше сам да научавам всичко.