Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 214

— Толкова повече причини имаш да се притесняваш за своето здраве, Гарет.

— О! Ще се погрижа много добре за себе си, Ролио! Наистина много. А теб какво те накара да тръгнеш на толкова дълъг път?

— Проблем на име Гарет. Много ловко открадна онзи ключ, повярвай ми, оценявам го.

— Поласкан съм, честна дума.

— Е, хайде, скоро пак ще се видим.

— Радвам се, че си поговорихме.

Зад този учтив, както би изглеждало за страничния наблюдател, разговор, се криеше много, наистина много. И все пак не мислех, че Бледния ще започне да действа точно сега. Наоколо имаше прекалено много хора, щеше доста сериозно да загази, ако се опита да ме прати в светлината. В мига, в който без причина падна от коня и започна да кървя, на Бледния ще му прережат гърлото. Така че от него ще очаквам някоя подлост чак когато остана сам.

Къртичи замък го видяхме отдалече — огромна сива грамада, чиито стени се извисяваха към небето на четиридесет ярда, а дванадесетте правоъгълни кули — на цели шестдесет. На стените се виждаха балисти и катапулти, предупреждаващи всеки, който реши да се опита да превзема замъка с щурм. Широкият ров беше пълен с течаща вода, идваща от близката река. Когато стъпихме на подвижния мост, стените заплашително надвиснаха над нас, сякаш проверяваха кой отива към сърцето на замъка. Вдигнах глава нагоре — оттук хората по стените изглеждаха като буболечки. Сега масивните дъбови врати, обковани със стоманени листове, бяха гостоприемно отворени, а решетките — вдигнати, но в случай на нападение не всеки таран щеше да се справи с такава преграда. От двете страни на портите стояха двадесетина воини. Началникът на караула отдаде чест на лейди Алиа и ние влязохме през портата на замъка. Озовах се в къс тунел, по стените на който се виждаха бойници. До стената хищно беше застинал таралеж, а високо на тавана, на вериги, висяха големи съдове, с които защитниците да изливат смола и горещо масло. Да, домът на Алгерт Дали беше костелив орех, такъв не се превзема лесно.

Влязохме във вътрешния двор на замъка. Да наречеш цялото това място двор можеше само като шега, то спокойно би се конкурирало по размери с някой площад. Тук вече ни очакваха.

— Милейди Алиа — поклони се един от воините. — Вашият баща ви очаква.

— Благодаря, Чизет — лейди Алиа скочи от коня. — Благородни господа, последвайте ме. Чакащите за съд — също. Чизет, погрижете се за настаняване на нашите гости.

Естествено, не поканиха крадеца на аудиенция при милорд Добра душа, а и честно казано, аз самият нямах особено желание. Милорд Алистан, граф Паргайд и Мейло последваха лейди Алиа, а ние тръгнахме след Чизет, който се закле на своята лейди да ни намери легла.

* * *

Получихме стаи в Кулата на кръвта, както наричаха това място обитателите на замъка. Хубави стаи, с легла, тръстика на пода и прозорци, които гледаха към вътрешния двор.

Както ми каза Змиорката, в замък с такъв размер без проблем биха се побрали повече от шестстотин души. Огромна тълпа хора. Кли-кли, който не признаваше никакви легла, застла одеяло на пода и изчезна да пъха любопитния си нос във всяко ъгълче на замъка. Аз също смятах да се поразходя и да изляза във вътрешния двор, но се появи Алистан Маркауз. Графът каза, че двубоят ще се проведе утре сутринта.