Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 211

— Милейди, разузнавачите са забелязали ездачи!

— Колко?

— Двадесет човека. Яздят точно след нас, на около шест минути. Нямат знамена, но не са от нашите.

— Ще ги изчакаме — каза Алиа Дали. — Трябва да разберем за какъв мрак ни следват.

— Това е заради нас, милейди — каза лейди Миралисса. — Тези хора ни преследват още от самия Раненг.

— Врагове?

— За нас — да.

— Значи и за мен — кимна с глава момичето. — Дрон, кажи на хората да бъдат готови.

— Не мисля, милейди, че ще ни нападнат. Силите са прекалено неравни — обади се Еграсса.

— Ще видим.

Двадесет човека? От другата страна на Иселина бяха двадесет и осем, ако Миралисса наистина е права и това са хората на Балистан Паргайд. Къде са се дянали останалите?

Преследвачите излетяха от завоя, видяха множеството облечени в метал хора и притеснено дръпнаха юздите на конете си, принуждавайки ги да спрат. Водачът им ни видя и тръгна напред, останалите го последваха. Самият граф Балистан Паргайд. Физиономията на Славея беше уморена и ядосана, от насмешливата усмивка нямаше и следа. Разпознах двама от спътниците на графа. Първият беше човекът, който ни посрещна при портата — Мейло Труг, ако не грешах. С черна копринена риза, кожена куртка и пълно отсъствие на броня. Мечът му беше биргризен, точно същият като на Мумр, със златно дъбово листо на черната ръкохватка. Както беше казал Кли-кли, Мейло беше майстор на дългия меч. Фенерджията погледна оценяващо меча на Мейло, но не каза нищо. Вторият беше моят стар приятел, когото наричах Бледния. Той изобщо не се беше променил, освен че лицето му след магическото изгаряне така и не се беше възстановило напълно. Ролио ме видя и впи поглед в мен, сякаш му дължах поне сто златни. Усмихнах му се мило в желанието си да позлорадствам. Нула внимание.

Останалите воини ми бяха непознати. С радост и неизказано облекчение констатирах, че Лафреса не беше сред тях.

— Кълна се в меча си! Това става все по-интересно! Графе, вие с вашите хора също сте излезли на разходка, така ли? — изуми се Оро Хабсбърг.

— Бароне, радвам се, че ви срещнах. Арестувайте тези хора!

— По какво обвинение? — попита Алистан Маркауз.

— А-а-а! И вие ли сте в тази шайка, милорд? Интересно, какво ли ще каже кралят, когато разбере, че неговият човек се занимава с кражба?!

— По-полека, графе, иначе ще кръстосаме остриета — строго каза Алистан, слагайки ръка на дръжката на меча. — Предявете си обвиненията.

— Обвиненията? Ето ги! Обвинявам тези хора, че с измама проникнаха в къщата ми, представяйки се за благородници! Обвинявам ги в кражба на мое имущество и убийство на мои хора! Арестувайте ги, бароне! — гласът на Балистан Паргайд звънна триумфално.