Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 19

— Да, Гарет, и ножа трябва да оставиш — подкрепи го Чичо.

— Спокойно, ще ти дадем нещо по-незабележимо! Вилица, например! — ухили се Кли-кли.

— И защо трябва да оставям ножа? — погледнах към жълтоокия к’лиссанг на Миралисса, пропускайки закачката на Кли-кли покрай ушите си.

— Стражата ще се хване за него като имперско куче — за парче месо.

Добре, признавам! Елфът беше прав. Двуострият ми нож беше дълъг цял лакът, със сребърни кантове по острието. Спокойно можеше да мине за къс меч, тоест щях да си навлека неприятности при среща със стражата на Раненг.

Със свито сърце оставих оръжието на Чичо.

— Меден — обърна се Мармота към помощника на Чичо. — Хвърли ми чантата, не бива Гарет да броди из града без желязо.

Мармота улови хвърлената чанта, порови в нея, измъкна сухар, подаде го в лапичките на изпискалия от възторг Непобедим, бръкна отново и извади кинжал в непретенциозна овехтяла ножница.

— Дръж.

Взех оръжието и издърпах острието наполовина.

— Рубинова кръв?

— Да, канийска изработка. Добра стомана.

— Уау! Точно като меча на Алистан! — възхитено подсвирна шутът, гледайки проблясващото в червено острие.

— Благодаря, Мармот! — със съжаление върнах оръжието на воина. — Стоманата наистина е великолепна, но е твърде шумна. Няма ли нещо по-просто?

— Железа имаме колкото искаш! Вземи моя — Фенерджията ми подаде кинжал.

— Става — кимнах с благодарност и пристегнах оръжието към колана си.

При нужда в таен джоб имах бръснач плюс цял арсенал магически фокуси, купени от магически магазин в Авендум още преди заминаването ни. Ще се оправя…

— Кли-кли! — Алистан пристъпи към шута. — Нали не носиш нещо излишно в себе си?

Шутът се нацупи, сякаш го обвиниха в кралска измяна, и отметна тъмния си плащ, разкривайки широк колан, на който висяха четири тежки ножа за мятане. Два отляво и два отдясно. Не си спомнях по време на пътуването дори веднъж да ги е вадил от ножниците им.

— Това ли е всичко? Нали не си скрил нещо? Нямам намерение да те измъквам от лапите на закона, ако носиш нещо забранено под плаща.

— Празен съм като бутилка вино в ръцете на пияница, милорд — искрено отвърна Кли-кли.

— Добре — изглежда Алистан повярва на думите на гоблина. — Имай предвид, че ако държиш прекалено рязък език на стражите, също може да имаш неприятности!

— Ще имам — каза шутът, показвайки с целия си вид, че и без наставленията на Алистан знае за липсата на чувство за хумор на стражата.

Гоблинът започна да рови в безбройните си джобове и скоро измъкна топка преплетени връвчици и възелчета. Спомних си, че той твърдеше, че с помощта на тези неща щял да направи страшна гоблинска магия. Засега не му се получаваше нищо друго, освен безумна плетеница от връвчици и възелчета. Кли-Кли улови погледа ми и весело намигна:

— Ако стане нещо, тогава о-хо-хо!

— Предупреди, когато решиш да пробваш твоето о-хо-хо — помолих го аз. — Ще избягам в съседното кралство.

Шутът ми хвърли поглед, ясно показваш, че се е разочаровал от мен за вечни времена, и прибра обратно плетеницата връвчици в джоба.

— Ще останеш много изненадан, Гарет, когато стоваря своето шаманство.