Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 18

— Гарет, стига си гледал тези документи! Има време! Ще дойдеш ли с нас?

— Къде? — вдигнах поглед към Кли-кли.

— Да придружим Халас до бръснаря.

— Ние не го изпращаме в последния му път. За какъв мрак съм ви аз?

Кли-кли приближи към мен и като се огледа заговорнически, прошепна:

— Делер казва, че Халас панически се страхува! Ако не друго, ще трябва поне да го държим здраво.

— Тогава вземете Медения — отдръпнах се от шута аз. — Той е здрав, и пет гнома без проблем ще удържи. А на мен зъбите са ми прекалено скъпи, за да оставя Халас да размахва юмруци край тях.

— Медения сега няма да си мръдне задника от пейката — разочаровано каза гоблинът. — Арнх, Фенерджията и Мармота ще се разхождат из града, елфите и Алистан няма смисъл да ги питам — те също ще ходят някъде. Гръмогласния, Чичо и Медения сега ще се наливат с бира до пръсване. Кого да извикам, ако не теб?

— Змиорката — кимнах към мургавия гаракец.

— Той и така ще идва с нас.

— А, значи не е достатъчен?

След дългия път не горях от желание да ходя където и да е.

— Е, Гарет, стига си се дърпал! Делер много помоли!

Аз се озъбих на гоблина, но събрах документите от масата, увих ги в дрокр и ги прибрах в чантата.

— Да тръгваме вече! — изсъска Халас, когато двамата с Кли-кли се приближихме към него.

— Накъде така, добри господа? — изненада се ханджията, когато забеляза, че се каним да излизаме. — Бирата ей сега идва!

— Не ни е до бира — тъжно въздъхна Делер и нахлупи шапката-бомбе на главата си. — Халас го боли зъб, трябва да отидем на бръснар.

— Ай, ай, ай — поклати глава ханджията, изцъка с език и със съжаление погледна полуживия от болката гном. — И защо на бръснар? Да вържем зъба със здрав конец, а конеца — към вратата. После отварям вратата и хоп, зъбът ще изскочи!

— Благодаря, няма нужда — бързо каза Делер и някак между другото прегради пътя на Халас към кръчмаря.

Гномът хвърли свиреп поглед към състрадателния мастер Пито. Съдържателят осъзна, че е бил на косъм от боя и уплашено се скри в кухнята.

— Гарет — измърка Миралисса. — Не забравяй да оставиш арбалета тук.

Х’сан’кор да ме отнесе! Наистина бях забравил за бебчето си!

Трябваше да оставя миниатюрното бижу на джуджетата, което свободно се поместваше в едната ми ръка и стреляше с два болта. Изобщо не ми се искаше да се разхождам без любимата си, а и определено необходима вещ. Без арбалета на гърба си се чувствах гол и беззащитен.

— Остави и ножа — каза Ел, докато наблюдаваше как подавам оръжието на Чичо.