Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 17

— Идваш ли? — Кли-кли спря на входа на кръчмата и ме погледна.

— Аха — подхвърлих аз и прекрачих прага на заведението.

По размери салонът на кръчмата не отстъпваше на малък площад. Под тавана висяха полилеи със свещи, имаше ажурни, но здрави столове, дълги пейки и стабилни маси. На една от стените висеше огромна фигура на сова, изработена от цяло дърво. Виждаше се още стълбище, водещо към втория етаж, бар и масивна дъбова врата към кухнята.

— Много гости ли имате, мастер Пито? — попита граф Маркауз, докато сваляше кожените ръкавици и ги хвърляше на близката маса.

— Никой освен вас — без да мигне, отговори ханджията.

— Наистина ли? — изумено вдигна вежди капитанът на кралската гвардия. — Нещата наистина ли са толкова зле?

— Не се притеснявайте, милорд! — ханджията хитро се усмихна. — Треш Миралисса плати за целия хан за две години напред.

— Решихме да направим от „Учената сова“ това, което вие, хората, наричате щабквартира — поясни думите на Пито Еграсса. — Братовчедка ми плати на мастер Пито, за да не отсяда никой друг, а без други гости ние ще се чувстваме много по-комфортно.

— Мастер Пито — Мумр се облегна на огромния си биргризен, — бихме искали бирички.

— Разбира се! — засуети се кръчмарят. — Само желязото, добри господине, което забихте в пода, моля да извадите, че ще ми повредите цялото заведение.

— А към бирите и гореща баня — добави Чичо.

— И прасенце — допълни Медения.

— Всичко ще е готово буквално след пет минути! — ханджията се втурна да раздава заповеди към прислугата.

Отидох до една отдалечена маса, облегнах се блажено назад в стола и след кратко колебание извадих от пътната чанта плановете на дълбоките подземни лабиринти на Храд Спайн. Все още не бях ги разглеждал на спокойствие. Сега най-накрая имах малко време да се заема с изучаването на толкова трудно попадналите в ръцете ми документи.

След като Рогът на дъгата се провалил по време на безумния опит на Ордена да разруши Кронк-а-Мор, най-страховитото шаманство на огрите, което по някаква грешка на боговете било овладяно от Неназовимия, маговете скрили Рога в Храд Спайн. А всички планове, карти и подходи към мястото оставили в старата кула на Ордена, намираща се зад магическата стена, в Закритата територия на Авендум. Дори не искам да си спомням какво ми струваше малката нощна разходка из местата, където цареше злото и проклятието на древното шаманство на огрите. Оцелях в Забранената територия единствено по милостта на боговете. Минах по тясната пътечка между светлината и мрака и едва не останах за вечни времена в старата разрушена кула на Ордена заедно с документите. Заради старите карти се наложи да направя това, което никой преди мен не беше успявал да направи: Гарет-сянката премина през цялата Закрита територия. Не само, че вече имах причина да се гордея със себе си, но и значително увеличих шансовете си за успех при изпълнение на Поръчката. Да вляза без тези карти в Храд Спайн и без да знам точното разположение на коридори, зали и галерии беше все едно да си пъхна главата в устата на Х’сан’кор.