Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 16

— Какво нещастие! — закърши ръце ханджията. — Как е станало?!

— По-добре ни покажете нашите стаи, мастер Пито — каза Еграсса.

— О! — ханджията най-накрая осъзна, че е докоснал болезнена тема. — Смирено ви моля да простите моето любопитство! Последвайте ме, добри господа! Вече настаних един от вашите спътници. Дори бира му сервирах!

— Кого сте настанили, любезни? — подозрително присви очи Маркауз и ръката му веднага падна на меча.

— Не трябваше ли? — трепна уплашено ханджията и се закова на място. — Той дойде, каза, че е с вас и…

— Кой е дошъл, мастер Пито? — прекъсна го граф Алистан.

— Аз дойдох, милорд Маркауз, аз! — Гръмогласния се показа от вратата на кръчмата с бира в ръката.

— Охо! — пое си въздух Арнх. — Ама ти си направо като светкавица! Очаквах те привечер, а ти си се върнал толкова бързо!

— Как е приятелката? — Фенерджията мина покрай Гръмогласния, без да дочака отговора, и се скри в кръчмата.

— Не съм ходил при приятелка! — вяло опита да отрече Гръмогласния.

— Да бе! Отиде за гъби! — Мармота последва Мумр.

— Влизайте, господа, влизайте! — Пито си възвърна настроението. — Всички стаи са вече подготвени!

Кли-кли огледа отряда със сините си очи и каза:

— Нали никой не възразява, че ще се настаня в стаята на Гарет и Фенерджията?

Разбира се, възразяващи нямаше. Вече всички в отряда знаеха народната мъдрост: колкото по-далеч от гоблина спиш, толкова по-здравословен ще е сънят ти. Когато Кли-кли не е около спящите, не им се налага да очакват кофа студена вода в най-неподходящия момент.

— Ако Кли-кли е перверзник, това си е негова работа! — избоботи Халас, докато минаваше покрай нас.

— Аз съм прецакан заради жребия, но ти защо се набутваш? Един път не ти ли стига? — обърнах се към гоблина аз.

— Може пък да получавам естетическа наслада от хъркането, а? — отвърна ми с въпрос Кли-кли.

— Щом казваш — изсумтях невярващо.

В началото на нашето пътуване от Авендум Дивите теглиха жребий на кого съдбата е отредила да спи в една стая с Фенерджията до края на пътуването. Жребият, по закона за всемирната гадост, отреди това да съм аз, и за размера на подлостта разбрах още първата нощ. Проблемът беше, че Фенерджията ХЪРКАШЕ. Точно така. Много хора хъркат, но да ХЪРКАТ могат само единици. Фенерджията беше именно от последните личности и се отличаваше със странната особеност да хърка само в стая. На открито, в полята или горите, от Мумр не можеше да се чуе нито звук, но само да се озовеше под покрив…

Първата вечер ми беше просто невъзможно да заспя, но за следващата си осигурих тапи за ушите и спах като къпан. Което не можеше да се каже за Кли-кли, който се присъедини към пъстрата ни компания малко по-късно от всички останали и просто не знаеше, както и самият аз в началото, за скритите таланти на Мумр. Естествено, гоблинът също се изтормози. През останалата част от пътуването спахме на открито и Фенерджията не ни притесняваше. Но Кли-кли все още помнеше могъщото и величествено хъркане на Мумр, затова беше доста странно, че реши да легне близо до него, а не да потърси място някъде другаде. Бях склонен да вярвам, че пакостливият гоблински ум е измислил поредната дяволия и тази нощ не Кли-кли, а Мумр няма да спи.