Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 15

Пътят започна да се изкачва по хълм и когато излязохме от парка, се озовахме в район, граничещ с Университета и школата на Ордена. Тук къщите бяха по-нови и по-красиви от онези, покрай които минахме по-рано. Но по улицата продължаваше да е гъмжило от хора. Определено бяха повече, отколкото са бълхите по улично куче.

Преди да стигнем до хана, любимият на Миралисса още от времето на предишните й пътувания из Валиостр гном успя няколко пъти да се скара с пешеходци, минаващи покрай конете, и веднъж да привлече ненужно внимание на поредния отряд стражници, за което Чичо получи мъмрене от Маркауз. Отговарящият за всички Диви сърца десетник реагира и на свой ред скастри гнома. Халас се нацупи, наежи брада и млъкна, само черните му очички злобно святкаха изпод свъсените вежди. Но скастрянето на гнома се оказа полезно, останалата част от пътя мина без произшествия и след като пресякохме още два квартала, се озовахме пред целта на толкова дългата ни разходка из града.

Обграденият с ограда триетажен хан се оказа много голяма и солидна постройка.

— Да пукна дано! — подсвирна Делер, оглеждайки нашето временно местопребиваване. — При такава огромна сграда би трябвало и кухнята да е огромна! А огромната кухня е сигурен знак за добра храна! Какво мислиш, Халас?

Гномът хвърли тъжен поглед към партньора си — зъбоболът така го тормозеше, че нямаше сили да спори и ругае.

— Прав си, Делер — прогърмя гигантът Медения. — Стига сме се тъпкали с бъркочите на Чичо и Халас. Ех, да имаше сега едно прасенце-сукалче с хрян! Е-ех!

Медения замечтано прокара ръка през русата си коса, причина за прякора му.

— Ще има, уважаеми господине! Ще ви осигурим прасенце-сукалче! Дори две! Мисля, че такъв великан като вас едно няма да ви засити! — отговори му незнайно откъде появил се дебел червендалест мъж. — Добър ден, лейди Миралисса! Щастлив съм да ви видя отново в моето скромно заведение!

— И аз се радвам да те видя жив и здрав, мастер Пито — учтиво се усмихна елфийката. — Как я карате с кръчмата?

Халас застена демонстративно, намеквайки, че любезностите и въпросите трябва да се отложат за след като се оправи с болния зъб. Мастер Пито озадачено погледна навъсения гном, но явно не схвана намека:

— Живеем спокойно, свързваме някак двата края.

— Е, не се оплаквай! — усмихна се Ел и скочи от коня. — За шестте месеца от последната ни среща дори си напълнял!

— Къде ти — не се съгласи с думите на елфа-телохранител кръчмарят. — Това е от нерви и притеснения! О! Треш Миралисса е довела нови спътници в моето заведение? А къде са другите, които бяха с вас миналата година? Виждам само господата Еграсса и Ел.

— Вече ги няма — неохотно каза Миралисса.

Не знаех тази част от историята, но от откъслечните фрази, които изпускаше тъмната елфийка в разговорите с мен, бях разбрал, че освен Еграсса и Ел, всичките й спътници, поели с нея от горите на Заграбия, бяха останали завинаги в снеговете на Ледени игли. Живи от Безлюдните земи се измъкнали само тримата елфи, както и отрядът на Чичо, с когото Миралисса пристигна в Авендум. Дивите сърца, съпровождащи елфите от самия Самотен великан, сега бяха с нас.