Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 13

— Бъди по-внимателен с този звяр, Гарет. Като нищо ще ти отхапе ухото!

— Ти обеща история, Кли-кли — напомних аз на гоблина.

— А, да! Ами като цяло, преди година Обури и Глигани решили да се съюзят и да организират кървава нощ за Славеите. В Раненг трябвало да започнат размирици, а това не устройваше Сталкон. Ще започнат със Славеите, а ще завършат с краля. Затова ме изпрати тук.

— И нашият наистина безстрашен приятел победил всички! — ухили се Делер.

— На вас, джуджетата, фантазията ви и меден грош не струва! — изсумтя Кли-кли. — Бях изпратен тук, за да направя така, че Глиганите да се скарат с Обурите, а Обурите — с Глиганите. И за да не си и помислят никога повече за съюз тези благороднически шайки… Което и направих! — последните думи гоблинът произнесе не без гордост.

— И как успя да го направиш? — усмихнах се аз, връщайки линга на Мармота.

— Точно както ти в историята с Коня на сенките. По схемата „Насъскай всеки срещу всеки“!

Да, в историята, за която говореше шутът, аз се измъкнах на косъм. Тогава, образно казано, ходех по ръба на бръснача. Само миг невнимание — и край с мен…

Всичко започна с това, че като използвах едно не много добро заклинание, откраднато от затвореното хранилище на Кралската библиотека, аз някак незнайно как прокудих от Авендум демоните, които дебнеха нощем мирните хора по улиците. Тоест направих това, което в течение на цял месец не успяваха да постигнат всички магове на Ордена. Демоните изчезнаха. Е, или почти изчезнаха. Останаха двете най-устойчиви твари, на които заклинанието кой знае защо не подейства. И те ме притиснаха до стената в буквалния смисъл на думата.

Двамата братя-демони търсеха артефакт, наречен Конят на сенките. Артефактът имал такава сила, че демонът, който го притежава, би контролирал всички демони на мрака. Естествено, всеки брат искаше Коня за себе си, а Гарет попадна между два огъня. По това време Конят беше в един от маговете на Ордена и момчетата на Маркун, който тогава се явяваше глава на гилдията на крадците в Авендум, успели да го откраднат. По време на кражбата крадците, без да се замислят, светнали вълшебника, а после дали Коня на Маркун. Плужекът Маркун пък натопил главния си враг, тоест мен, на първите собственици на Коня — доралисците, които копнеели да си върнат реликвата обратно в степите на Унгава. Естествено, след всичко това Гарет не можеше да се появи на улицата, без някой да се опита да му разбие главата в най-неочаквани моменти. А накрая и Орденът се включи.

В крайна сметка събитията се оплетоха в такава стегната топка, че почти нямаха разплитане. Но аз ги разплетох! Просто трябваше да събера на едно място Маркун с неговите хора, стадото доралисци, братята демони и тежката кавалерия на Ордена.

Резултатът от ужасния сблъсък, избухнал на мястото на срещата на заинтересованите страни, беше, че Маркун с повечето от хората си се отправи в мрака, на доралисците им подрязаха рогата, а демоните потрошиха цялата кръчма и едва не ме докопаха, след което пристигналите в разгара на битката магове на Ордена овладяха ситуацията и сложиха ръка на Коня и на братята-демони, затваряйки ги в нещо като магически затвор с размер, не по-голям от ябълка.