Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 11

Алексей Юрьевич Пехов

Съветът на Ордена, виждате ли, си беше втълпил, че магът-отстъпник на име Неназовимия, укрепил се далеч в Безлюдните земи, може да бъде спрян по един-единствен начин — с Рога на дъгата. Точно тази проклета пищялка трябваше да занеса на Ордена и краля. Сталкон не искаше и да чуе, че аз съм само крадец, а не обирач на гробове.

Този проклет от мрака Рог през последните няколко века прекрасно неутрализирал магията на Неназовимия и той не смеел да погледне към кралството ни, но магията на Рога постепенно отслабнала и Неназовимият започнал да се размърдва в снега. Нашият славен Орден, по думите на Кли-кли, не блеснал с ум в онзи момент, когато решил да скрие Рога на дъгата в гроба на родния брат на Неназовимия — великия пълководец от миналото Грок.

Гробът на Грок, разбира се, се намираше на сто левги от Авендум, в Храд Спайн, който в онези далечни времена все още не бил толкова страшен. Като цяло, скривайки надеждно Рога, Орденът сам се беше прецакал, вярно, чак след двеста години.

Орденът можеше да бъде разбран. В онези далечни времена маговете, надули се от гордост и величие, се опитали да обърнат силата на Рога, неутрализираща шаманството на Неназовимия, срещу магьосника и в крайна сметка направили от един от районите на Авендум Сагот знае какво. От Рога се освободила такава гадост, че оцелелите магове едва успели да я спрат и то само с помощта на магическа стена, бързо изградена около поразения участък от града. И до ден-днешен никой не смее да влезе в Закритата територия, а Рога, с който решили повече да не рискуват, скрили там, откъдето е просто невъзможно да се вземе — в сърцето на Храд Спайн. Светлите умове на Ордена някак си изобщо не помислили, че след известно време, пък дори то да се измерва с векове, силата на Рога ще отслабне и магьосникът, когото вече нищо няма да удържа в Безлюдните земи, ще устрои кървава виелица в нашето кралство.