Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 12

Сега беше дошло времето да се плаща за безумията от миналото, с други думи — аз щях да вадя кестените от огъня за цялото кралство. Гарет трябва да си блъска главата в отчаян опит да се спусне там, където входът за смъртни много отдавна е забранен. Както казваше шутът: „Нас ни чака чудесно приключение“. Склонен бях да не се съглася с този оптимистичен лозунг. Мен ме чакаше смъртоносно приключение, и бих бил много щастлив да го поставя на плещите на моя малък зелен приятел, но това беше невъзможно. Поръчката получих аз, а не шутът, така че отговорността беше моя.

— Какво ти става днес? — раздаде се до ухото ми възмутеният глас на Кли-кли. — Аз тук, разбираш ли, се раздавам като за последно, а ти изобщо не ме слушаш!

— А ти нещо интересно изтартаниса ли? — попитах аз.

— Изтартанисах — изсумтя шутът. — Но не тартанисах, а описвах красотата на този велик град.

— Нещо не забелязвам красоти наоколо — промърморих, докато оглеждах улицата, по която яздехме в момента.

Улица като улица. Стари двуетажни къщи с порутени стени, вярно, трябва да се отдаде заслуженото на жителите, не всички къщи изглеждаха толкова стари. Но красота така или иначе определено не забелязвах. Ако не знаех, че съм в Раненг, бих предположил, че това е Външният град на Авендум.

— Ти пропусна всички красоти, докато мислеше — възрази Кли-кли. — Но почакай, сега наближаваме парка, там има дървета точно като тези в горите на Заграбия!

— Ти бил ли си тук преди, Кли-кли? — попита Фенерджията, приближил до нас на пъстрото си конче с прякор Опърничавата.

Конят на Гръмогласния се плашеше от Опърничавата и недоволно сви уши, протестирайки, че така безцеремонно я мъкнат с тях.

— Да, идвал съм веднъж — каза Кли-кли, мляскайки замечтано с устни. — Изпълнявах задача на краля.

Халас от изненада се задави и, забравяйки за зъбобола, се втренчи в Кли-кли:

— Само не ми разказвай приказки, гоблине! Никога няма да повярвам, че кралят може да ти повери важна работа!

— Бе-е! — изплези се Кли-кли на гнома.

— И все пак, Кли-кли, разкажи си историята, скучно ни е! Кой знае колко път имаме още до хана — помоли Мармота.

— Всъщност изобщо не е много! Сега през парка отиваме в Горния град, където са Университетът, магическата школа и още много други неща. Като цяло, това е. Остава ни съвсем малко да вървим.

Гоблинът просто се шегуваше и чакаше да го молим за още.

— Хайде, разправяй, не ни дразни — каза Фенерджията.

— Аха, само да измисля от къде да започна — милостиво се съгласи Кли-кли и вдигна очи нагоре, правейки се, че се мъчи да си спомни откъде да започне историята си.

— Гарет, подръж Непобедимия да си сваля куртката — помоли ме Мармота.

— Дай го — съгласих се аз и Мармота прехвърли линга на рамото ми.

Опитоменият космат плъх на Мармота с името Непобедимия ме подуши, изсумтя и успокоен, се сви на рамото ми. Изненадващо, но освен Мармота от целия отряд лингът не хапеше единствено мен и дори ми позволяваше да го галя, когато беше в добро настроение.

Не знаех защо косматият гризач от Безлюдните земи питае такава любов към мен. Може би защото се усмихвах, когато плъхът виеше и се опитваше да ухапе пръста на Кли-кли при всеки опит на гоблина да го погали. Ето и сега той не премълча: