Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 10

Очакваното избухване не последва. Халас само погледна гневно гоблина, изплю се пред копитата на коня му и подкара напред. Кли-кли като че ли малко се разстрои. Той, както и всички останали, очакваше от гнома гръм и мълнии, които обикновено се появяваха в големи количества по време на споровете между Халас и Делер.

— Кажи ми, приятелю Кли-кли — обърнах се аз към унилия гоблин, — а ти самият пробвал ли си този метод?

Шутът ме погледна, сякаш съм луд:

— Приличам ли ти на идиот, Гарет?

Бях сигурен, че ще чуя нещо подобно.

* * *

— Трепери, Гарет — каза Медения.

— Треперя — отвърнах аз, без да откъсвам очи от Фонтана на краля.

A фонтанът си заслужаваше гледането! По-рано много бях чувал за него, но да видя това чудо ми се случваше за първи път.

Огромният воден стълб, висок петдесетина ярда, беше считан за една от забележителностите на Раненг. Фонтанът заемаше целия площад и ревящите му струи се устремяваха високо в небето, а после падаха надолу, разпръсквайки фина водна мъгла, покриваща целия площад. Тя се сливаше в гореща прегръдка със слънчевите лъчи и създаваше дъга, която като извит мост разсичаше небето над площада на две половини, а след това се гмуркаше във фонтана.

Както казваха знаещите хора, при създаването на това чудо от майстори-джуджета не е минало без помощта на Ордена. Само магия беше способна да създаде воден стълб с такава изумителна красота и дъга, която да се появява от водната струя всеки ден и при всякакво време. Изглеждаше сякаш само да протегнеш ръка и да се докоснеш до седемцветното чудо — и ще усетиш цялата крехкост и ефирност на небесния мост.

— Благодат — доволно въздъхна Арнх, улавяйки свежестта, която се носеше от фонтана.

— Аха — отговорих аз.

Краят на юни и половината юли бяха много горещи, толкова горещи, че дори Арнх на няколко пъти по време на пътуването сваля любимата си броня. А за жителя на Пограничното кралство, свикнал да носи броня едва ли не от раждането си, да я свали беше наистина голяма жертва, така че можете да си представите колко горещо му е било.

За щастие, през последните няколко дни безпрецедентната задушаваща жега беше изчезнала безследно, но все още имахме достатъчно основания да се притесняваме да не ни се сварят мозъците. Ето защо покрай фонтана, където властваше прохлада, а въздухът беше свеж и чист, отрядът блаженстваше.

Щом се сетя, че след Раненг пак ни чака пътуване под лятното слънце, направо ми става лошо. Х’сан’кор знае какво се случваше с времето тази година.

— Да не се задържаме! — Алистан дори не погледна към фонтана.

Нашият граф го безпокояха далеч по-належащи дела, отколкото някаква си струя вода, бликаща от земята. Например грижите за отряда, чийто командир се явяваше той. По мое мнение, кралят постъпи абсолютно правилно, поверявайки на капитана на гвардията си да ни заведе до Заграбия, въпреки че Маркауз не беше доволен от това решение на Негово величество. Милорд Плъх изпадаше в ужас от мисълта, че ще зареже краля по времето, когато Неназовимият всеки момент щеше да потегли от Ледени игли на поход срещу Валиостр. Да остави гвардията без капитана си, който най-добре можеше да организира защитата на владетеля на кралството от различни изненади, като например нападението срещу двореца на Сталкон от привържениците на Неназовимия през онази паметна нощ, за която днес спомена стражникът при портата, изглеждаше най-малкото глупаво. Но кралят нямаше намерение да се вслушва в графа. Според Сталкон с опазването на кралската му персона можеше да се справи всеки лейтенант, но виж да закара хората до горите на Заграбия и гробищата на Храд Спайн може единствено граф Алистан Маркауз — един от тримата, на които кралят се доверяваше напълно. (Другите двама, спечелили доверието на краля, бяха вездесъщият кралски шут — гоблинът Кли-кли, превърнал се в малко проклятие за нашия отряд, и главата на магическия Орден — магистър Арцивус, старият вълшебник, който беше инициатор на идеята „да набутаме Гарет с Поръчка и да го изпратим в Костните дворци“, за което, както можете да се досетите, аз бях „благодарен“ на архимага до дълбините на своята душа на крадец.)