Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 94

Десетте години в отделението за осъдени на смърт не му се бяха отразили добре. Но така и трябваше да бъде.

— Защо си се захванал с това разследване? — попита Грайм.

— За да докажа кой ги е убил.

Настаних се на стола срещу него. От двете му страни стояха надзиратели с пушки — точно както беше обещал Куршумената глава. И Грайм разговаряше с мен както беше обещал.

— Донесох и част от скиците си — подхвърли той и разпъна едно платно върху масата. — Мой автопортрет, показва как работя на Мичиган авеню. Кръстил съм го „Мимът от Мичиган авеню“.

Усмивката му разкри жълти и разкривени зъби, всички по местата си.

— Искаш ли да ти покажа един от номерата си?

Преди да кажа „не“, Грайм вдигна ръце над главата си и допря длани. Погледна през разперените си пръсти, извърна дланите си нагоре и започна да се бори с невидим таван, падащ отгоре му. После отпусна ръце покрай тялото си и започна да блъска въображаема стена. Накрая сложи ръце пред очите си, погледна ме през пръсти и лицето му се разкриви от мимиките на страха. Неволно се запитах дали това не е било последното нещо, което жертвите му са видели, преди да се простят с живота.

— Не е зле, а? — подхвърли убиецът. — Имах голям талант. Искаш ли да видиш още една скица?

На масата се появи нов автопортрет. Този път мимът Грайм забавляваше група деца.

— Тук съм в сладоледеното царство на „Броуди“ — многозначително се ухили той и тържествуващо се огледа. — Схващаш ли?

Не схващах. Също като останалите. Атмосферата беше напрегната, но Грайм продължи:

— „Броуди“ предлагат сладолед в петнайсет разновидности. Едно време работех за тях като мим. Петнайсет вкуса, петнайсет трупа. Схващаш ли?

— Схващам — отвърнах на усмивката му аз.

— А това е една от картините ми по Дисни.

Седемте безформени джуджета клечаха около буен огън, захвърлили лопатите си в снега.

— Уолт Дисни беше мой ментор — поясни Грайм. — Много обичам джуджетата. Сънливко, Мърморко, Щастливко, Всезнайко… Всяка година рисувам различен сезон. Тази се нарича „Джуджетата през зимата“.

— В килията ли ги рисуваш?

— Аха. По четирийсет-петдесет на година. Следващата ще е лятна.

— Същата сцена?

— Винаги в гората.

— А къде е Снежанка?

Грайм отново се усмихна. Но очите му останаха хладни и мрачни.

— Няма я. А сега ми кажи защо си тук.

Отмести рисунката и отпи глътка вода.

— Прочетох писмото ти. Твърдиш, че разполагаш с нова информация по случая. Няма как да не пробудиш интереса ми.

Кимнах.

— Е, как можеш да ми помогнеш?

— Не мисля, че си невинен, Джон.

Лицето на Грайм остана безизразно.

— Изобщо не ми пука какво мислиш, сър. Как можеш да ми помогнеш?

— Според мен си имал съучастник. Разкажи ми за него и може би ще успея да ти помогна.

Грайм отпи нова глътка вода и се облегна назад. Шкембето му опъна копчетата на ризата. Стандартна затворническа риза, синя на цвят.

— Знаеш ли, че работя за църквата тук, вътре? Чистя восъка от свещите. Питай свещеника.

Пауза.

— Имаш ли адвокат, Джон?

— Цяла армия.

— Поговори с тях. Съучастникът променя цялото дело. Променя веществените доказателства и може да доведе до нов процес. От твоя гледна точка може да е само за добро.