Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 70

Имаме ли проблем, дами и господа? Според мен имаме.

Рейчъл се отдръпна от катедрата и множеството издаде колективна въздишка. Никакви аплодисменти, никаква размяна на реплики. Пълна тишина. Не знам какво са очаквали смокингите, но събитието, на което присъствах, съвсем не приличаше на обичайните приеми за набиране на средства някъде по Златния бряг. Съдийката отново се приближи към микрофона.

— Благодаря на всички за присъствието. Аз се казвам Рейчъл Суенсън, председател на Доброволната асоциация за борба със сексуалното насилие и ваша домакиня тази вечер.

33

— Какво мислиш?

Даян се появи едновременно със заключителните фрази на Рейчъл Суенсън. В ръката си държеше чаша с лед.

— Мисля, че е впечатляващо.

— Трябва да видиш част от интервютата, които направих.

— С удоволствие.

Тя сдъвка няколко бучки лед.

— Вярвам ти, Майкъл. Но не съм сигурна, че ще получа одобрението ти.

— На интервютата?

— На съдържанието им. На признанията. Жената седи пред камерата и разказва как е разпрала корема на мъжа си, като риба. Въпросният тип я изнасилвал цял живот, децата й също. Самоотбрана? Отмъщение? За повечето от тях това е без значение. Важното е да го пречукат.

— Ти си журналистка, Даян. Как възприемаш всичко това?

— Отначало се притеснявах.

— По всичко личи, че Бенет ти е осигурявал известно прикритие.

— Вярно е. Но дори и да е така, докато слушах и опознавах тези жени, аз започнах да ги разбирам.

— В смисъл че и сама би посегнала към ножа?

— Не съм го казала. Но го виждах. От тяхна гледна точка.

— От тези записи ще излезе страхотен материал.

— Сигурно — сви рамене Даян. — Но едва ли ще видят бял свят.

После се притисна в мен и нежно ме целуна.

— Стига по тази тема. Главата ме боли от нея. Вечерта е прекрасна. Харесва ми.

— Какво по-специално?

— Това, че съм тук с теб. С твоите приятели. Кара ме да се чувствам като у дома.

Последните думи изрече някак неохотно, с едва доловима тъга, която се отрази в деликатните й черти. Тъга, потрепнала на дъното на дълбок кладенец, за който предпочитах да не мисля. Пръстите й се преплетоха с моите.

— Ще звънна в редакцията и можем да си вървим.

Кимнах. Тя отново ме целуна. Първо по челото, а после и по бузата. Гледах я как изчезва в тълпата. Нещо се случваше в тази връзка. Много ми се искаше някой да ми обясни какво е то.

— Хей.

Обърнах се. Никол ме хвана за ръка и ме поведе през залата.

— Какво мислиш за събитието? — попита тя.

— А какво трябва да мисля?

Намерихме си места до огромния панорамен прозорец, от който се разкриваше гледка към реката от светлини, която течеше от север на юг по Лейк Шор Драйв.

— Исках да присъстваш — рече тя. — И да разбереш.

— Мислиш ли да разкажеш своята история, Никол?

Тя се отмести от прозореца. Протегнах ръка да я подкрепя, но тя не се нуждаеше от нея.

— Не се безпокой, Майкъл. Момичето няма да проговори.

— Всичко е наред.

— Наистина ли?

— Даян ми разказа за проекта си.