Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 68

— Не знаех, че се познаваш с нея, Кели — каза той и вдигна глава към бармана, който се изправи срещу него. — Скоч с лед, ако обичате. Благодаря.

Взе чашата, разклати леда и отпи глътка.

— Няма ли да запалиш? — попитах.

— Забранено е. Проклети кретени. Не сменяй темата, Кели. Говорехме за Даян Линдзи.

— Хубава жена — свих рамене аз.

— Точно така.

— Виж какво, Бенет. Нямам представа дали имаш нещо общо с оттеглянето на обвиненията от страна на О’Лиъри и нямам намерение да те питам. — Вдигнах чашата си и добавих: — Но ако трябва да ти поднеса своите благодарности, смятай, че съм го направил.

— Забрави — махна с ръка Бенет. — Те нямаха нищо срещу теб и аз им го казах. Но както и да е. Нещата са приключени.

— Както го предрече.

— Точно така. Ти си намери ново гадже, всички са доволни.

— С изключение на Джон Гибънс.

— Така е. С изключение на Джон.

— Докъде стигна разследването?

— Не знам. За момента всичко е в ръцете на полицията, а ние чакаме.

Помислих си за Гоушън и посещението на хора от окръжната прокуратура в неговия склад. После си помислих за уличното досие и разговора ми с Вини Делука.

— Сигурен ли си, Бенет? Прокуратурата наистина ли не работи по случая?

Веждата на юриста леко помръдна, питието му се приземи на бара.

— Какво си чул, Кели?

— Нищо.

Бенет се наклони към мен, а аз се запитах дали не е малко пиян.

— Тогава защо питаш?

— Спокойно. Пенсионирано ирландско ченге е убито на Флотския кей. Просто ми хрумна, че в тая работа може да е замесен и човек от окръжната прокуратура.

Бенет изпусна част от парата.

— Извинявай, Майкъл. Малко съм изнервен.

— Виждам.

— Вътрешни проблеми. Политика на службата, знаеш.

Не знаех, но не попитах. Въпреки това Бенет Дейвис ми предложи отговор.

— О’Лиъри много обича, когато служителите му се хванат за гърлото. Такъв му е управленският стил. Натиска подчинените си, тъй като не иска някой от тях да се прицели в мястото му.

— Някой като теб?

— Може би. Не се знае кой за какво отговаря в службата. Но всички се опитват да се доберат до нещо голямо, за да изпъкнат.

Бенет отново доближи чашата до устните си. Очите му огледаха залата и се върнаха на лицето ми. Усмихна се, после извади носна кърпа от задния джоб и бавно се избърса.

— Не ме бива в тая работа — промърмори той. — Косата ми окапа още в гимназията, изглеждам зле.

— Ти си вадиш хляба пред съдебните заседатели, Бенет.

— Те са друга работа. Тях ги контролирам напълно.

Бенет Дейвис любезно поздрави двойката, която мина покрай нас, а после подхвърли през зъби:

— Тук работя без сценарий, Кели.

— Един последен въпрос, Бенет. После слагаме точка на служебните разговори.

— Давай.

— Попаднах на старо дело за изнасилване, по което си работил. Жертвата се казва Илейн Ремингтън. Да си спомняш нещо за него?

— Ремингтън ли каза? Май не си спомням. Откога е делото?

— Отпреди девет години.

— Господи, Майкъл! — въздъхна прокурорът. — Та това са цели девет години! Стигнали ли сме до процес?

— Не.

— Прекратяване? Съжалявам, приятел.

— Всъщност не е било прекратяване. Заподозреният просто е изчезнал.

— Изчезнал ли?

— Аха. Забрави. Видях името ти на лист хартия и реших да те попитам дали си спомняш нещо.