Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 69

Майкл Херви

— Няма проблем. Предлагам да направим следното: в понеделник ще разровя архивите си и ще видя дали съм запазил нещо.

Зад Бенет изплува фигурата на Никол, която срещна погледа ми, хвана ръката на Родригес и го поведе към нас.

— Никол идва насам — предупредих аз.

— Къде е? — изви врат Бенет.

— Точно зад теб. Прекосява залата в наша посока.

— Мамка му! Придружава ли я някой?

— Бенет!

— Има ли някой с нея?

— Да.

— Трябва да вървя.

Бенет Дейвис довърши питието си и бързо се отдалечи от бара. Трябва да призная, че макар и дебелак, заместникът на окръжния прокурор умееше да изчезва невероятно бързо, сякаш се разтваряше във въздуха.

32

— Какво беше това бързане? — попита появилата се отнякъде Даян и проследи с поглед отдалечаващата се плешивина на Бенет Дейвис.

— Дълга история — въздъхнах аз. — Между другото, ние с теб двойка ли сме тази вечер?

— А ти как мислиш? Я кажи „здрасти“ на Никол.

Никол изчака отдалечаването на групичка оживено разговарящи мъже и зае мястото им край бара.

— Много се радвам, че дойде — прошепна в ухото ми тя, после прегърна Даян, направи крачка назад и ни оцени с погледа, който казваше „каква хубава двойка“. Родригес стоеше мълчаливо вляво от нея.

— Здрасти, Винс — протегнах му ръка аз.

— Радвам се отново да те видя, Кели.

Ръкостискането му беше здраво, а погледът — искрен. Щеше ми се да мразя тоя тип, но той някак не ми позволяваше. Никол го представи на Даян.

— Познавам това лице — галантно се усмихна Родригес. — Много ми е приятно да се запозная с вас, мис Линдзи.

— На мен също, полицай Родригес. Вече чух историите около вас.

Всички без мен избухнаха в смях. Какви бяха тези истории около Родригес, за които само аз не бях чувал? Разговорът се прехвърли към миналото.

— Запозна ли се със съдия Суенсън? — попита Никол.

— Да, видях я, докато идвах насам. Всъщност тя сама ме откри благодарение на теб.

Никол се разсмя.

— Не си труден за описание, Майкъл — отвърна тя и на всеослушание поясни: — Когато бяхме деца, в квартала му викаха „Ирландеца“. Заради големите уши и кривата усмивка.

— Много интересно — пропя Даян. — Разкажи ни повече.

Никол се готвеше да го направи, но в този момент, слава богу, Рейчъл Суенсън се изправи на трибуната и започна да си нагласява микрофона. Множеството утихна и съдийката започна речта си.

— В Съединените щати живеят над сто милиона жени. Близо двайсет процента от тях — около осемнайсет милиона, са били изнасилени, повечето от тях многократно.

Ще ви дам следния пример: дъщеря ви е достатъчно голяма, за да постъпи в колеж. Но всяко четвърто момиче в подобни учебни заведения става жертва на сексуално насилие, преди да се дипломира. Осемдесет процента от пострадалите момичета познават своите насилници.

Общо взето, в нашата страна има около осемстотин хиляди случая на сексуално насилие годишно. Или с тринайсет пъти повече от аналогичните случаи във Великобритания и с двайсет пъти повече от Япония.

През двата часа на нашата сбирка в тази зала ще бъдат нападнати още сто и петдесет жени. А за минутата и половина от началото на моето слово са били изнасилени две представителки на нашия пол някъде из страната.