Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 71

— Интервютата?

— Да.

— На два пъти ме попита искам ли да участвам. Ей така, направо. Не попита дали съм била насилвана. Сякаш отдавна го знаеше и заговори направо по темата.

— Наистина ли?

— Да, наистина. Тя е умна, Майкъл. Ако бях на твое място, щях да я задържа.

— Може би.

— Може би? Сериозно те питам. Какво може да не й е наред? Адски умна, изглежда страхотно. Земна, забавна, целеустремена. Да продължавам ли?

— Може би и леко напрегната, а?

— Амбицията, Майкъл. Тя наистина е проблем.

— Не е амбицията, Никол. Добре, харесвам я. Може би ще я харесам още повече. Ще поживеем, ще видим.

— Докато изчакваш, животът си тече.

Никол направи крачка към мен и обви ръце около кръста ми.

— Извинявай, че ти досаждам, Майкъл. Но аз много те обичам. Знам, че не си падаш по такива думи, но наистина е така. Винаги ще те обичам.

— Не мразя тези думи, Никол.

— Добре, значи ги обичаш.

— Не съм казал такова нещо.

— Водим страхотен разговор, по дяволите.

Засмяхме се.

— Аз съм щастлив, Никол. Все още не напълно, но и то ще стане. Просто искам да е истинско. Точно. А най-много искам да го заслужа. Разбираш ли?

— Не.

— Но ми вярваш, нали?

— Безапелационно и ирационално.

— Добре. А сега ми разкажи за твоя приятел Родригес.

— Ти какво мислиш?

— Искаш ли да чуеш истината?

Никол се отдръпна и кимна.

— Според мен той е човекът.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

Приятелката ми отмести поглед към Лейк Шор Драйв, към туптящото сърце на най-великия град на света. Ако щете, вярвайте, но бях готов за този момент и й подадох носната си кърпичка.

— Благодаря. Гримът ми щеше да се разтече.

— Не се тревожи — успокоих я аз. — То е от щастие.

— Така е, но още не мога да повярвам. Изумително е.

Дадох й минута да се овладее.

— Беше истински маратон, Майкъл.

— Мислиш ли, че всичко ще е наред?

— О, да — кимна тя.

Закрачихме. Бавно, леко и приятно.

— Между другото, Бенет пак пита за теб — рекох.

— Не го видях.

— Той знае ли за Родригес?

— Вече знае — усмихна се Никол. — Бенет е сладък.

— Вманиачен, както вече ти казах. Но в добрия смисъл на думата.

— Ревнуваш ли, Майкъл? — попита тя и направи опит да хване задната част на смокинга ми, но аз се изплъзнах и тръгнах обратно към фоайето.

Родригес стоеше на бара, на няколко крачки от Даян. Чувствах се освободен и някак отпуснат. Не беше зле да потърся причините за това състояние.

— Какво ще правите след приема? — попита Никол.

— Не знам. Може би ще отидем да хапнем някъде или да изпием по едно питие. Идвате ли?

— Утре Винс е първа смяна, а аз съм направо труп — поклати глава Никол. — Между другото, не съм те забравила. Извадих ДНК проба от блузата. Скоро ще имам резултат.

— Намери време, а?

— В момента е пълна лудница, но ще се справя. Напоследък се занимавам с доста странни неща, които се струпаха в лабораторията.

— По-точно?

— За някои мога да говоря, за други не — въздъхна приятелката ми.

Обърнах се да я погледна.

— Опитай все пак.

— Сега?

— Защо не?

— Добре. Двамата с Винс се заехме да направим преглед на неразкритите случаи на сексуално насилие през последните пет години. Насочихме вниманието си към седем случая в Норт Саид, всички с проникване в дома на жертвата, всички в диаметър от три километра.