Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 67

— Какво мислиш за нашата председателка?

Даян Линдзи се появи от лявата ми страна, притисна се в мен и сложи ръка на рамото ми. Ако Рейчъл Суенсън изглеждаше добре (а тя наистина изглеждаше добре), то Даян беше направо ослепителна. Беше облечена в кремава рокля от полупрозрачна коприна, която не прикриваше почти нищо. Под нея ясно се открояваше тялото й — живо и стегнато. Харесах начина, по който говори и се докосва до мен, сякаш бяхме сами в огромната зала. Или единствените, които имаха значение. Най-много ми хареса ароматът, който се излъчваше от нея.

— Тя е съдия, така ли? — рекох.

— Да. И изглежда доста добре.

— Щом казваш.

— И ти можеш да го кажеш, Кели. Не е грях. Между другото, изглеждаш страхотно в смокинг.

— Благодаря. Работила ли си някога с тази група?

— Ти си близък с Никол Андрюс, нали?

— Да.

— Не ти ли е споменавала за проекта ми?

Започнахме да си пробиваме път през навалицата.

— Какъв проект?

— Интервюирам жертви на сексуално насилие от името на Асоциацията. Документирам техните разкази. Само аз, жертвата и камерата.

— Кой може да гледа тези интервюта?

— Само жертвата и изрично посочени от нея хора. Понякога това се превръща в един особен катарзис. Те искат да се освободят от кошмара, да го споделят с някого.

— Казваш „понякога“. А в останалите случаи?

— В останалите случаи искат да ги гледат други жени. Да видят и чуят случилото се с тях. Да си извлекат поуки.

— Ясно. Колко такива интервюта си направила?

— Повече от триста. Седемстотин часа записи.

— Интересни ли са?

— Би могло да се каже.

— В смисъл?

Даян спря и внимателно ме огледа.

— Наистина ли те интересува?

— Вече те попитах.

Тя се насочи към дългия бар, изчака хората наоколо да се разпръснат и продължи:

— Между другото, разполагам с три записа, на които жертвите подробно разказват как са убили насилниците си. При два от тях това са били съпрузите им.

— Сериозно?

— Абсолютно. Единият бил блъснат по стълбите, другият станал жертва на фалшив взлом в семейното жилище.

Подсвирнах.

— Властите знаят ли за твоя проект?

— От окръжната прокуратура изгледаха записите на конкретните случаи, за които ти споменах. Заключението беше убийство при самозащита, без повдигане на обвинения.

— Кой се занимаваше с тях?

Даян махна към далечния край на залата. Пръстът й посочи нисък и плешив адвокат, който въртеше между пръстите си незапалена пура и изглеждаше видимо притеснен.

— Говорим за вълка, а той е в кошарата — промърмори тя. — Ще ида да се понапудря. А ти защо не почерпиш заместник окръжния прокурор с едно питие?

Бенет Дейвис се приближи, хвана ръката на Даян и се наведе да я целуне по бузата.

— Мис Линдзи — галантно се усмихна той. — Моята среща в десет, която е подранила с два часа.

Когато я ухажваха, Даян изглеждаше още по-добре. Още по-грациозна.

— Благодаря, господин прокурор. Ще ви помоля да се погрижите за този мой познат, защото аз трябва да намеря тоалетната.

Даян се отдалечи, а Бенет зае мястото й и се огледа за бармана.