Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 66

— Такова ли беше описанието на Никол?

— Приблизително. Искате ли да влизаме?

— Налага ли се?

— Да. Все пак аз съм организаторът.

Рейчъл се надигна с едно движение. Онова движение, което демонстрира Грейс Кели в „Задният прозорец“ — безупречно елегантен полъх, който не може да се усвои, дори цял живот да го тренираш. Даден от Бога. Неудържимо привлекателен. Последвах я, опитвайки се да улавям думите, които ми подхвърляше през рамо.

— Сега ли ще ме попитате, или по-късно?

— Какво да ви попитам?

Тя спря насред стълбите, които водеха към главното фоайе на „Дрейк“.

— Как и защо съм станала председател на Асоциацията.

Интересен въпрос. Но не толкова интересен, колкото намекът, че ние двамата с мис Суенсън сме изправени пред нещо, наречено „по-късно“. И което можеше да почака.

— Може би защото сте жена и съдия — предположих аз. — Но най-вероятно има и нещо повече.

— Има. Никол каза, че сте частен детектив, бивш полицай.

Кимнах.

— Следователно трябва да знаете какво значи изнасилване.

— Знам, че никак не обичах да работя по такива случаи.

— Случайно да сте посещавали някоя жертва на изнасилване година след нападението?

Поклатих глава.

— А да сте си представяли диапазона на подобно престъпление?

— От жена, която заварва непознат в дома си, до малкото момиченце, което очаква вуйчо му да почука на вратата.

— Именно — кимна Рейчъл. — Сексуалното насилие се проявява под изключително разнообразни форми, но ние го възприемаме по един и същи начин. С един и същи мотив и едно и също въздействие върху жертвата.

— А вие искате да го промените?

— Изнасилването е комплексно престъпление и изисква много повече внимание към нюансите, мистър Кели. Не толкова от следователска гледна точка, колкото от гледна точка на превенцията и отношението към оцелелите жертви. Крайно време е да започнем да говорим за това.

Изкачихме останалата част от стълбите в мълчание и влязохме в Голямата бална зала на „Дрейк“. В дъното забелязах сред гостите Никол. Придружаваше я Винс, Модерното ченге. Изглеждаха преуспели, щастливи и жадни за нещо повече.

— Радвам се, че се запознахме — каза Рейчъл. — Описанието на вашата приятелка Никол се оказа доста точно.

— В смисъл?

— Тя каза, че възприемате нещата по различен начин.

— Като мъж?

— Не, като човек. Когато става въпрос за сексуално насилие и неандерталско мислене, жените не отстъпват първото място, повярвайте ми.

— Наистина ли?

— Синдромът „тя си го е търсила“, който се подхранва от поколения жени — поясни Рейчъл. — Прехвърлят го помежду си, но същевременно си мислят: „Ето докъде мога да стигна, ако е рекъл Господ.“ Не ме карайте да се задълбочавам на тази тема, защото ми предстои да изнеса беседа. Беше ми приятно, че се запознахме.

В следващия миг изчезна, потънала в кикота на тълпа жени, които искаха да привлекат вниманието й. Аз взех чаша уиски от бара и се насочих към Никол.