Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 65

— Какво те води насам?

Бях се издокарал със смокинг, сива вратовръзка и единствените копчета за ръкавели, които притежавах. Еди продължаваше да тъне в догадки. Извадих поканата и я плъзнах на плота. Бившият боксьор бръкна в джоба си за очила.

— Чувал ли си за тях?

— Доброволната асоциация за борба със сексуалното насилие? Разбира се. Събират се тук вече трета година поред. Големи играчи. Адвокати, доктори, съдии. Куп жени, които са били изнасилени. Лоша работа. Но добри хора.

— Знаеш ли кой води шоуто?

— Не. Сменят се всяка година. Измислила го някаква съдийка, но не мога да ти кажа нищо повече.

— Благодаря, Еди.

— За нищо. Ще присъстваш на събитието, а?

Опипах ревера на маймунския си костюм и кимнах.

— Нещо такова.

— Повечето от тях се събират в „Палм“. Наливат се с чай и чакат началото.

Почуках с кокалче по плота, пресякох фоайето и се насочих към вътрешния двор, наречен Палм Корт. Почти веднага засякох няколко групички жени, пръснати между мраморните статуи, звуците на невидима арфа, бълбукането на фонтаните и зелената папрат. Седяха по две-три на малки масички, наливаха се с черен чай и си хапваха от подозрително малките сандвичи и греховно големите сладкиши. Намерих една свободна масичка и си поръчах чаша чай „Ърл Грей“. После затворих очи и се заслушах в арфата. Музиката ми беше непозната, затова отново отворих очи и огледах обстановката.

Вниманието ми привлече жена малко над четирийсет, която кръстоса крака по някакъв особен начин. Изглеждаше страхотно, излъчваше чара, присъщ на старите богати фамилии: медноруса коса с по-тъмни кичури, бели зъби и слънчев загар, издаващ редовно бягство от Чикаго в навечерието на зимата. Съвършено оформена уста и тесен аристократичен нос. Големи, дълбоки интелигентни очи, в които проблясваха весели искрици. Възпитаничка на „Нортуестърн“ или на Щатския университет в Чикаго. Преуспяла, красива жена, която очевидно го съзнаваше. Изглеждаше доста над моята класа и все пак не се изненада, когато се приближих.

— Това нещо ми харесва — рекох.

— Кое?

— Чаят, музиката, обстановката като цяло.

— Очевидно често идвате тук.

Ирландски типове със сплескани носове едва ли се срещаха често в Палм Корт, но аз пренебрегнах иронията и продължих.

— Не бих казал, че съм редовен клиент, но обичам чай — рекох и й показах чашата и чинийката.

— Убедена съм, че е така, мистър Кели. Но се носят слухове, че с някои добавки го обичате още повече.

Чашата спря на сантиметър от устните ми, след което се върна върху споменатата вече чинийка.

— Май съм в неизгодно положение, мис…

Жената протегна ръка. Ръкостискането й беше здраво. И много приятно.

— Рейчъл Суенсън. Председател на Асоциацията и приятелка на Никол Андрюс. Казах й, че преди началото на приема имам намерение да се скрия тук. А тя ми предложи да се огледам за вас.

— И заложихте на Палм Корт?

— Всъщност започнах от Кок д’Ор.

Ръката й плавно посочи тежката дъбова врата, която водеше към главния бар на „Дрейк“.

— Останах там петнайсет минути. За това време си записах три телефонни номера, връчиха ми два ключа от хотелски стаи, а едно подозрително ченге ми поиска личната карта. После реших, че мога да си позволя чаша чай, защото вие със сигурност умеете да се грижите за себе си. И установих, че седя срещу ирландец с физиономия на скандалджия, зад която все пак прозира някаква интелигентност.