Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 63

— Сменяш жената — рекох.

— Виж, това е идея.

Старецът сгъна програмата и ми протегна ръка. Костелива, с изпъкнали вени и отпусната кожа. Ръкостискане на възрастен човек, който няма нито време, нито желание да впечатлява света. Включително моя милост.

— Джоуи ми каза, че си много печен.

Свих рамене. Вини си наля кафе от термоса, който стоеше изправен между краката му.

— Искаш ли?

— Не, благодаря.

— Ако искаш, Джоуи носи още чаши.

— Добре съм и така.

Той отпи една глътка и млясна два-три пъти, за да задържи по-дълго вкуса на кафето в устата си.

— Проклето кафе. Можеш ли да го помиришеш?

Кимнах. Кафето изглеждаше ароматно и силно.

— Нищо не усещам. Нито аромат, нито вкус. Това е заради проклетите отрови, с които ме тъпчат. Химиотерапия, дрън-дрън. Някога да си се подлагал на подобна гадост?

Поклатих глава. Кривият пръст на Вини се насочи към мен.

— След четирийсет години си намери една хубава тоалетна и си тегли куршума. Направи си тази услуга.

Вини се приведе към мен. В порива на лекия ветрец се усети миризмата на разложение.

— По цял ден стоя в тоалетната, а онези тъпаци висят отпред, опитвайки се да разберат дали все още дишам. Ама аз съм си добре. Стоя там два-три часа и си попълвам фишовете за надбягванията. Единственото място, където се чувствам спокоен. Не е лошо за човек, който е решил да глътне куршума.

Опитвах се да разбера дали трябва да благодаря на Вини за безплатния съвет, но старецът не млъкваше.

— Днес няма да умреш, Кели. Не ми казвай, че подобна мисъл изобщо не ти е минавала през ума. Всеки, който се среща с мен, допуска подобна развръзка. Но ти ще се прибереш у дома и ще продължиш да живееш. Ще чукаш жена си, приятелката си или която там ти е подръка.

Бръкна във вътрешния си джоб и извади пура с подрязани краища. Огледа се заплашително, сякаш очакваше някой да му попречи. Никой не го стори и Вини Делука тържествено запали.

— Какво мислиш за нашия окръжен прокурор мистър О’Лиъри?

Вини леко извърна глава към слънцето. Промяната беше видима. Мъртвешката маска беше отстъпила място на оживлението. На семейния бизнес.

— В миналото съм имал доста контакти с него — отвърнах.

Делука отпи малка глътка кафе и кимна. После кръстоса крак върху крак. Носеше панталон от черна вълна, сини чорапи и черни обувки с дебели гумени подметки.

— Може би тук интересите ни съвпадат — отбеляза той. — В посока, която е неизгодна за него.

Махна с ръка на Джоуи, който се приближи и седна на скамейката до мен.

— Познаваш Джоуи, нали? Преди две седмици с него се е свързал човек от окръжната прокуратура, който пожелал да наеме неколцина от нашите юнаци. Интересно, нали?

Кимнах. Вини също.

— И аз така си помислих — продължи той. — Вътрешен човек е проявил интерес към едно разследване на партньора ти.

— Бившият ми партньор — поправих го аз. — Продължавай.

— Поръчах на Джоуи да провери.

— За какво става въпрос — попитах.

— Не е лошо да знаеш от какво се интересува окръжната прокуратура. Особено когато става въпрос за нещо, което засяга нашата работа. Джоузеф?