Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 58

— Да не го обсъждаме повече. Сложи си тези очила.

Измъкна някаква палка от калъфа, прикрепен към масата, след което изключи осветлението.

— Това е ултравиолетов лазер, с помощта на който откриваме телесни течности, невидими с просто око.

От палката се появи яркозелен лъч, който спря върху надупчената дреха. Никол го плъзна над нея и продължи с обясненията:

— Светлинни лъчи с различна дължина реагират на различни течности, които започват да светят. Чрез лазера мога да отделя кървави петна, слюнка и любимата на всички семенна течност.

— Какъв цвят има тя?

— Жълт, ако имаме късмет. Подобно на този, който виждам тук.

Облеченият й с ръкавица пръст се насочи към десния долен край на блузата. Видях някакво жълто сияние, което контрастираше на зелената светлина на лазера. Беше точно под голямо кърваво петно. Никол внимателно го огради с карфици и му направи снимка. Изследването на останалата част от дрехата донесе още три подозрителни петна. Един час по-късно тя изключи лазера и запали осветлението.

— Май напипахме нещо.

— Наистина ли?

Никол извади ножици и започна да изрязва петната, маркирани с карфици.

— Ще направя съответните химически изследвания, но още сега мога да ти кажа, че някой е оставил спермата си върху тази блуза.

Всяко парче влезе в отделна торбичка за доказателства и беше старателно запечатано. Никол заключи приемната и ме поведе към работното си място.

— Довечера ще започна извличането на ДНК — каза тя.

— Колко време ще отнеме?

— Стандартният срок е шест седмици. Но ако зарежа всичко друго, бих могла да имам резултат след двайсет и четири часа.

— Какво мислиш?

— Две неща. Първо, искам час по-скоро да се отърва от тези улики. Второ, ти трябва да накараш приятелката си да влезе в контакт с някои хора, които познавам.

— Ще говоря с нея веднага след като приключим тук.

— Направи го, Майкъл.

— Добре. Но имам един въпрос. Какво ще правим, ако се сдобием с профил?

— Нека отгатна — рече Никол. — Ти ще поискаш достъп до КОДИС, нали?

КОДИС е държавната генетична база данни, в която се съхраняват хиляди ДНК проби на престъпници от цялата страна.

— Възможно ли е? — попитах.

— Влизането ти в базата данни веднага ще бъде забелязано, но аз мога да го скрия. Истинските проблеми ще дойдат, ако открием съвпадение. Тогава ще изскочи определено име и вече нищо не може да се направи.

— Законно — добавих аз.

— Точно така, Майкъл. Законно. Вероятно твоите доказателства са манипулирани, както и данните в КОДИС.

— Нека първо открием името, Никол. После ще помисля как да действам.

Приятелката ми понечи да отговори, но от коридора долетяха приглушени гласове. Тя бързо сгъна блузата и я мушна в най-долното чекмедже на бюрото.

— Ще ти звънна, ако открия нещо — подхвърли тя и надраска нещо върху гърба на визитката, която извади от джоба си.

— Доколкото ми е известно, напоследък май не водиш особено интензивен социален живот. Това поне ще те накара да излезеш от дома си.

Картичката се плъзна по масата. На гърба й пишеше „Петък, осем вечерта, хотел Дрейк“.

— Става въпрос за този петък. В балната зала на хотела. Не закъснявай и облечи нещо, което не си вдигнал от пода. Което означава фрак.