Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 56

— Илейн Ремингтън?

— Да. Обадих се в болницата, но те ми отказаха всякаква информация.

— Било е преди близо десет години. Може би нямат нищо, свързано с нея. А и да имат, то едва ли ще ти бъде от полза.

— А преглед за изнасилване?

— Ако са го направили, трябва да е в полицията.

— Точно на това се надявам.

Никол затвори папката и я плъзна към мен.

— Разкарай това нещо. Все едно че не съм го виждала.

Пъхнах досието под якето си и зачаках. Никол въздъхна и се приближи до прозореца.

— Какво знаеш за изнасилванията, Майкъл?

— През последните дни ми задават този въпрос вече няколко пъти.

Никол хвърли поглед на отражението си в дебелото стъкло и се извърна към мен.

— Нямам предвид самия акт, а нещо по-лошо. В лабораторията му викаме „политика на изнасилването“. Доста сложна тема, различна от убийството. В смисъл че при убийството жертвата е мъртва. Нещата са ясни. Докато при изнасилването не е така.

Тя прекоси залата, опря служебната си карта върху екрана на един скенер и отвори тежка врата, боядисана в сиво.

— Ела.

Влязохме в хладилно помещение, запълнено с метални стелажи. Тук се съхраняваха веществените доказателства.

— Стари изнасилвания, станали на територията на окръг Кук — поясни Никол.

— С колко разполагате? — полюбопитствах аз.

— Близо седемстотин. Всеки комплект съдържа сперма или други телесни течности, годни за извличане на ДНК.

Тихо подсвирнах.

— Това е нищо — добави Никол. — В Саут Сайд има една стара кланица, която сме превърнали в хладилно депо. Там съхраняваме още хиляда комплекта.

— И всички чакат ДНК анализ?

— Трудно е да се каже. Голяма част от пробите са стари. Почти нищо годно за анализ. Но въпреки това имаме попадения.

— Колко?

— Лично аз съм тествала около сто комплекта, от които изскочиха десетина неоспорими доказателства.

— Присъди?

— При осем от тях. В три случая извършителите се оказаха свързани и с други престъпления. Единият беше изнасилил двайсет жени и убил две от тях.

Никол ме изведе от хладилната камера и затръшна металната врата.

— Проблемът е там, че съм сама, а случаите са много.

— Хиляда комплекта.

— Точно така. А всеки тест струва пари. Минимум пет хиляди долара за комбиниран ДНК тест. И нещата стават сложни.

— И ти трябва да решаваш кой случай заслужава и кой не?

— Всъщност решава прокуратурата.

— Кои отиват на боклука? — попитах.

— А ти как мислиш?

— Предполагам, че не се занимаваш с проби, взети от проститутки.

— Да си чувал за изнасилени проститутки? А ако получа искане за анализ на комплект, взет от чернокожа жена, то със сигурност ще бъде първото в практиката ми.

— Трябва да поговориш с една репортерка.

— Даян Линдзи? — вдигна вежди тя. — Не е толкова просто, Майкъл. Особено ако искам да остана в играта.

— Помисли си.

— Дай да говорим за твоето момиче. Тя не е проститутка и е бяла. Проблемът е, че е никоя. Един много стар случай, забравен от всички.

Никол седна пред компютъра и вкара данните на Илейн.

— Да видим какво ще излезе — промърмори тя. — Вероятно ще отнеме известно време.