Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 57

Седнах на съседното работно място и огледах струпаните върху бюрото комплекти, които чакаха обработка. Всеки от тях беше в запечатан найлонов плик с името на жертвата и датата на инцидента. Отдолу имаше поредица от дати и букви, оградени с кръгчета и подписани. Зададох въпроса, въпреки че се досещах за отговора.

— „М“ означава мъртва — отвърна Никол. — „Н“ сочи, че изнасилването е било придружено с грубо физическо насилие. Казах на шефа, че всички изнасилвания са такива.

— Но се оказа, че бъркаш?

— После идва ред на изнасилванията след доброволни срещи — прескочи въпроса Никол. — Мацките, които прекаляват с пиенето на купона. Те минават в графата „сами са си го търсили“ и са най-отдолу в купчината.

Никол ме стрелна с поглед и продължи да чука по клавиатурата.

— Ето го и твоето момиче — обяви малко по-късно тя. — По всичко личи, че нейните физически доказателства, включително комплектът за изследване, са били унищожени през 2004 година.

Опипах мекия плик в джоба си, който съдържаше пропита с кръв дамска блуза. После реших, че засега е по-добре да се правя на глупак. Нещо, което винаги ми се е удавало.

— Защо са го направили?

— Поради изтичане на срока. Технически погледнато, окръжната прокуратура пак може да повдигне обвинение, но само ако разполага с ДНК съвпадение. Но при случаите, в които няма заподозрян, събраните улики се унищожават.

— Не звучи ли малко необмислено?

— Не и в наши дни. Днес аз мога да извлека ДНК от проба, взета преди петдесет години. — Приятелката ми сви рамене и добави: — Вече ти казах, че трябва да познаваш политиката на изнасилването, за да разбереш самото изнасилване.

— Но ти можеш да работиш с толкова стари проби?

— Вече го казах, Майкъл. Какво точно те интересува?

— Един малък ДНК тест като между приятели.

— За същата жена ли говорим?

Кимнах и плъзнах плика на масата. Никол го погледна, но без да го докосва.

— Значи все пак разполагаш с нещо — отбеляза тя.

— От склада за веществени доказателства. Без име, без номер на делото, на умишлено сбъркано място.

Никол надяна нов чифт ръкавици, взе плика и се зае да разглежда печатите.

— Ти ли го отвори?

— Да, преди два дни. Получих го със съответната дата и инициали. Между другото, инициалите бяха на Гибънс.

— А датата?

— Денят на нападението срещу Илейн Ремингтън преди девет години.

Тя изтръска блузата от плика и внимателно опипа дупките от ножа.

— Колко пъти е била наръгана тази жена?

— Не съм сигурен, но някъде около петнайсет.

— И е оцеляла?

— Относително. Пие по седем уискита на ден, но се държи.

— Това момиче има сериозни проблеми.

— Вероятно. В момента ми е клиентка и прави всичко възможно да получи отговор на въпросите си.

Никол прибра блузата в плика, но го остави незапечатан.

— Ела с мен.

Минахме през още няколко врати, прекосихме коридор с бели стени и влязохме в друга лаборатория.

— Тук подготвяме материалите, от които предстои извличането на ДНК. Преди всичко аз трябва да изследвам дрехата и да преценя какъв тест да използвам.

— Значи нямаш нищо против?

Никол разстла блузата на лабораторната маса и ми подаде някакви очила.