Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 60

В сърцето на Ривър Норт се гуши скромно заведение от червени тухли и голяма стъклена витрина в бяла дограма. Над входа му свети гола крушка, под която с черни букви е изписано името „Мистър Биф“. За неопитното око то изглежда почти като заведение за сандвичи, но вътре е съвсем различно. Коренно различно състояние на духа.

Вляво е барът, зад който трима-четирима бармани си крещят на различни езици. В противоположния край са клиентите — различни типове мъже от Средния запад.

Тип №1: голямо шкембе, увиснало над протрит кожен колан, джинси „Ранглър“, ботуши „Ред Уинг“, голяма връзка ключове, закачена отстрани на колана.

Тип №2: голямо шкембе, увиснало над колан от изкуствена кожа, евтин костюм от „Менс Уеърхаус“, напукани обувки „Флоршайм“ и мобилен телефон в калъфче на колана.

Тип №3: голямо шкембе, увиснало над колан за пари, копринен панталон „Томи Бахама“, сандали „Коул Хаан“ и програма за конни надбягвания в джоба на сакото.

И така нататък.

Различните типове мъже от Средния запад са тук всеки ден, подредени на опашка покрай стената. Тя е украсена с фотографии на известни личности като Лено, Летърман и Синатра. Но мъжете от Средния запад не обръщат внимание на познатите лица, които ги гледат от стената. Те са тук, за да отдадат почит на истинската звезда на шоуто: негово величество Бифтека.

Месото се реже на тънки ивици от специалния шиш, след което се увива в мека италианска питка. По желание на клиента се добавя лютив или сладък сос, увива се в бяла хартия и се плъзга по тезгяха. А лютивият или сладкият сос се приготвя, разбира се, от чушки.

Докато чакате, получавате безплатно възможно най-пиперливите коментари на сексуална тема. Те ви се предлагат от редовните клиенти, чиято средна възраст е някъде около 107 години. Подредени на високите столчета край витрината като публика от галерията в театър, те по цял ден не мърдат оттам. Всеки ден. Пият кафе и говорят за секса, който не са практикували от времето, когато Христос е бил най-обикновен дърводелец. Иначе са симпатични, живописни. Много перуки, много вериги по вратовете, постоянно опипване на гениталиите. Но има и по-лоши неща, когато си на 107. Например да си мъртъв.

Появих се в „Мистър Биф“ с десет минути закъснение. Поръчах си сандвич със сладък сос, а после се насочих към Мастърс, който седеше в ъгъла под голям плакат на филма „Глутница кучета“. От устата му стърчеше клечка за зъби, пред него имаше чиния с пържени картофки и бутилка кока-кола.

— Извинявай, че закъснях — рекох.

Мастърс ме стрелна с поглед и изсумтя.

— Когато идвам тук, неизбежно си задавам въпроса защо изобщо се храня на други места. Задръж за малко, отивам да си взема още един сандвич.

Пет минути по-късно се настанихме един срещу друг. Аз за първи обяд, а Мастърс за втори.

— Искаш да говорим за досието — рекох.

Мастърс хвана сандвича с две ръце, отхапа и ме погледна между свитите си рамене. Лош поглед, точно както трябваше да бъде. След това глътна петдесет грама кока-кола, оригна се и изръмжа: