Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 59

— Какво е събитието?

— Прием за набиране на средства. За Доброволната асоциация за борба със сексуалното насилие. Там ще чуеш за всички проблеми, които вече обсъждахме, а може би и ще получиш помощ за онова момиче. Ще присъстват много жени.

Аз се усмихнах.

— Не бързай да се радваш. Присъствието ти ще струва петстотин долара.

— Няма проблем.

— Освен това повечето жени, които ще срещнеш, са били изнасилвани. Ето защо внимавай. Между другото, мис Линдзи също ще бъде там.

— Наистина ли?

— Да. Така най-после ще се видите на публично място.

Усетих как лицето ми пламва и наведох очи.

— Спиш с нея, нали? — моментално ме засече Никол.

— Не е каквото си мислиш.

— То никога не е. Във всеки случай тя ще е там. А сега изчезвай. Имам още два часа, които мисля да използвам за работа.

— Благодаря, Никол.

— Ще ми благодариш, след като видиш какво съм направила.

В думите й долових недоволство, но не я обвинявах. Нямах право да искам помощта й, но го направих. И сега заедно ще си носим последствията.

27

Напуснах лабораторията малко след девет. Трафикът беше намалял и аз неблагоразумно подкарах към езерото, в опасна близост до небостъргача на Ани. Понякога имам чувството, че колата ми е живо същество. Сама вземаше левите и десните завои, за да ме откара пред дома й. Оставах там около час в мрака. Не за да я дебна. Просто ей така, за размисъл. И най-вече за да се самоизмъчвам.

Но тази вечер колата нещо се повреди и стори точно обратното: направи ляв вместо десен завой и започна да ме отдалечава от дома на Ани към някакво ново и доста неясно бъдеще. Даян отвори входната врата още преди да изкача стъпалата. Не попита как е преминал денят ми, не прояви желание да говорим за предишната нощ или за утрешния ден. Просто наля по едно питие и помълча заедно с мен. Понякога това е достатъчно. После си легнахме. Аз заспах още преди главата ми да докосне възглавницата.

28

Ривър Норт в Чикаго е аналог на Сохо на Източното крайбрежие и Венис Бийч на Западното. Не е кой знае какъв отговор, но какво пък толкова. Това все пак е Средният запад.

Преди двайсет години районът бил задръстен от порутени хотели и складове. Днес складовете са превърнати в картинни галерии, а евтините хотели в жилищни сгради с апартаменти от над един милион долара. Тротоарите са широки и чисти, по тях се движат рекламни агенти в костюми на „Тед Бейкър“ и кожени куфарчета в ръце. Жените са приятна гледка. Млади, някъде между двайсет и трийсет, те носят джинси с ниска талия и сребърни обеци по голите пъпове. С мобилни телефони до ухото, те се тълпят в модерните заведения от вида на „Мартини Ранч“ и чакат да бъдат забелязани от някой инвестиционен банкер, който ще им предложи мезонет в Уинетка, няколко дечурлига и неограничена сметка в кънтри клуб „Норт Шор“. Ако това не се случи, жените от Ривър Норт се напиват и започват да танцуват по масите в заведения като „Грозна като смъртта“, търсейки други забавления. Които понякога им предлагат мъже като мен.