Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 55

— Гледаш ли го?

— Само веднъж, случайно — отвърнах.

— Показва всичко от старите следствия, включително работата на съдебните лекари.

— Нещо като „От местопрестъплението“, ама на живо, а?

— Аха. Но както и да е. Къртис натиска кмета, обяснявайки му как ченгетата в другите щати разчистват неразрешените случаи, а нашите в Чикаго нехаят. В резултат се сдобихме с отдел „Студени досиета“, който съхранява целия архив.

— Значи към тях да се обърна за досието „Ремингтън“?

— Не си прави този труд. Днес сутринта проверих номера му в техния архив. Не е там.

— А трябва ли да е там?

— Със сигурност. Ако не цялото досие, то поне части от него. Което поражда въпроса как така ти вадиш имена от следствено дело, което според чикагската полиция изобщо не съществува?

Знаех, че Мастърс има желание да помогне. Знаех също, че трябва да имам някого на своя страна.

— Разполагам с уличното досие по случая — рекох.

— Което си взел от къщата на хазяйката — моментално ме засече той.

— Не, Мълбъри ми го изпрати по куриер. Пристигна тази сутрин, малко преди теб. Мога да ти покажа разписката.

— Можеш, но въпреки това си бил в къщата.

Запитах се какво всъщност знае. Опитни ченгета като Мастърс често се опират на предчувствието си.

— Добре де, бях там. Само влязох, без да пипам нищо.

Мълчание.

— Искаш ли да видиш досието? — попитах.

Пак мълчание. После:

— Знаеш ли къде е „Мистър Биф“ в Ривър Норт?

Не познавах човек, заслужаващ вниманието ми, който да не знае къде е „Вкусният бифтек“ на Орлиънс стрийт.

— Утре на обяд, в дванайсет и половина — добави Мастърс. — Донеси папката или изобщо не идвай.

Линията прекъсна. Отново прелистих досието, търсейки нещо, което струва един човешки живот. Не открих. После се сетих за блузата, която изнесох от склада на Гоушън, и позвъних на още един човек.

Затворих телефона, но чувството за вина остана. После се разсея. Както обикновено. Приятелят ми беше стар. Твърде стар, за да ми откаже помощ. Знаех го със сигурност.

26

Центърът по съдебна медицина на щата Илинойс се намира на Уест Рузвелт Роуд 1900, на около километър и половина от мястото, на което кравата на О’Лиъри ритнала фенера и предизвикала Големия пожар, унищожил целия град. Пристигнах там малко след шест. Просторната лаборатория беше празна. Само Никол седеше в остъклената си кабинка.

— Дай да го видим, Майкъл.

Оставих уличното досие на бюрото й, а тя се нацупи. Не бях сигурен дали на мен, на досието или изобщо. После си сложи тънки латексови ръкавици и го разгърна.

— Не си задигнал това нещо от къщата на жената, нали?

— Не съм. Тя ми го изпрати.

— Хазяйката на Гибънс?

— Да.

— А сега е мъртва?

— От електрически ток.

— Нещастен случай?

— Едва ли — поклатих глава аз. — Между другото, окръжната прокуратура ми издаде документ, че случаят „Гибънс“ е изяснен.

— Точно както обеща Бенет.

— Той рядко греши.

— Утре ще се радвам за теб — рече Никол. — Кажи ми какво искаш днес.

Измъкнах листа с болничния формуляр и й го подадох.

— Попълнен е от сестрата в спешното отделение през деветдесет и седма. Вътре пише, че клиентката ми е била вкарана в операционната веднага след като са я приели.