Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 54
Майкл Херви
— Изнасилване?
— Не.
В слушалката се разнесе някакъв шум. Ренълдс търсеше делото.
— Снимките от аутопсията — обади се след известно време той. — Информацията за тях така и не стигна до пресата. Преди да бъде застреляна, Глийсън е била завързана за стол. И е правила опити да се освободи. Имала е сериозни наранявания по ръцете и китките.
— Звучи ми като екзекуция.
— Точно така. А сега името й изскача от някакво старо следствено дело. Мисля си, че може би това е връзката. Може би тогава си е подписала присъдата.
— Май гоним едни и същи призраци — подхвърлих аз.
— Възможно е. Виж, Кели. Дай да си разменим досиетата, а? Ти получаваш достъп до докладите за убийството на Каръл, а аз хвърлям едно око на твоето улично досие. Така ще проверим дали има съвпадения.
Приех. Ренълдс обеща да снима делото на Глийсън и да ми го изпрати по „Федерал Експрес“.
— Като знам как стават нещата тук, ще отнеме около седмица — предупреди ме той.
— Ще имаш моите фотокопия до края на седмицата — обещах аз.
— Разбрахме се, Кели. Обади се, ако откриеш нещо. Прекъснах линията, изрисувах кръгче около името на Каръл Глийсън и набрах мобилния на Мастърс.
— Да.
— Пак съм аз. Кели.
— Знаех си.
— Как беше в моргата?
— Забавно. Хазяйката на Гибънс ти изпраща поздрави.
— Причини за смъртта?
— Не ти влиза в работата.
Замълчах и изчаках. Понякога това е напълно достатъчно.
— Масивен електрошок — обяви Мастърс.
— Случайност?
— Не, използван е „Тейзър“. Според съдебния лекар с допълнителен, двойно по-мощен волтаж. Най-малко сто хиляди волта. Сърцето й се е пръснало.
Преглътнах и притиснах китката си с пръст. Пулсът ми беше нормален. Въпреки стоте хиляди волта.
— Там ли си, Кели?
— Познаваш ли полицай на име Тони Салвучи?
Детективът отговори с променен глас. Доста по-нервен.
— Познавах го. Преди две години загина по време на улична престрелка. Защо питаш?
— Има връзка с изнасилването на Ремингтън.
В слушалката настъпи тишина, нарушавана от приглушения грохот на трафика. После изсвири клаксон на камион.
— По-точно?
— Той е приел доклада на Гибънс и е обработил материалите.
— Откъде изрови името му?
Очаквах този въпрос и просто го прескочих.
— Виж какво, Мастърс. Не знам къде е връзката, което не означава, че я няма. Искам да хвърля едно око на разследването за смъртта на Салвучи.
— Убийство на полицай? Няма да стане.
Бях предвидил това и бях подготвил резервна молба.
— А какво ще кажеш за досието по случая „Ремингтън“? Всичко, с което разполагаш.
— Какво знаеш за студените досиета? — попита Мастърс.
— Само каквото споделя блондинката от Си Би Ес.
В слушалката прозвуча недоволно подсвиркване, но Мастърс не затвори.
— Вече имаме отдел „Студени досиета“, който се занимава със старите престъпления. Работят с ДНК и всичко останало, за което можеш да се сетиш.
— Май си впечатлен, а?
— Кой знае. Гледал ли си Бил Къртис по телевизия „А & Е“?
— Онзи с мощния глас?
— Местно момче, от Чикаго. Приближен на кмета. Той води едно шоу, но не такова като на блондинката. Занимава се с истински случаи.
—
