Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 41

Замълчах, защото не виждах смисъл да се задълбочаваме по темата.

— Е, хубаво. Трябва да тръгвам.

Никол понечи да каже нещо, но аз й обърнах гръб и прекосих улицата. Зад полицейските ленти се беше събрала малка тълпа. Вътре в периметъра разговаряха жена в полицейска униформа и мъж с палто от кашмир.

— Да, сър, дъщеря ви е добре — рече полицайката. — В момента я преглеждат, а след това ще можете да я видите.

Мъжът беше надхвърлил четирийсет, с оредяла коса, която съвсем скоро щеше да се нуждае от замятане. Едър, но отпуснат. С онази отпуснатост, която е присъща на средната класа. Прекалено много чипс, прекалено дълго време, прекарано на канапето. Палтото му обаче беше хубаво.

— Слушайте какво ще ви кажа! — нервно рече той. — Детето ми е там! Съобщиха ми, че е било нападнато. Искам да го видя, веднага!

Пръстът му се стрелна към защитната жилетка на полицайката. Тя хвана ръката му и светкавично я изви. Коленете му леко се подгънаха.

— Разбирам, че сте разстроен, сър — рече с бърз, но спокоен глас полицайката. — Разбирам, че става въпрос за вашата дъщеря. Но тук ще играете по правилата. Най-важното от тях гласи, че ако посегнете на мен или на друг униформен служител, ще ви оковем в белезници и ще ви вкараме в някоя патрулна кола. Ясно ли е?

Нямаше нужда да чака отговор. Пристъпих към мъжа, след като тя се отдалечи. Бащата на Дженифър разтриваше китката си и промърмори под нос нещо, което звучеше като „проклета кучка“.

— Извинете ме, сър.

Размахах под носа му нещо, което би трябвало да е полицейска значка, но не беше.

— Какво искате?

— Вие ли сте бащата на жертвата?

— Ще ми позволите ли да я видя?

Арогантността беше изчезнала, заменена от инстинктивното безпокойство на страхливеца.

— Елате да се поразходим, сър — рекох и го дръпнах под естакадата, по-далеч от загражденията. Изминахме само няколко метра, но те бяха достатъчни, за да останем насаме.

— Какво искате?

Отблизо лицето му изглеждаше отпуснато като останалата част на тялото му. В душата ми потрепна съжаление към тоя тип, който още не знаеше какво ще трябва да изтърпи заради детето си. Но съжалението нямаше да се прояви по време на разговора.

— Става въпрос за дъщеря ви, сър. Тя се страхува повече от вас, отколкото от мъжа, който току-що я нападна. Според мен това означава две неща: или сте педофил, или поредният негодник, който изпитва удоволствие да малтретира детето си. Лично аз гласувам за второто, но въпросът е какво мислите вие…

Негодникът би могъл да реагира по два начина. Страх, последван от отричане. Или гняв, последван от отричане. Не бях особено изненадан, когато той изруга и посегна към реверите на палтото ми. Не улучи и се просна на паважа. Аз се наведох, сграбчих го с лявата ръка за гърлото и го изправих на крака. В следващия миг гърбът му залепна за страничната стена на сградата. Пръстите на дясната ми ръка разкопчаха кобура и измъкнаха пистолета. Мъжът усети натиска на студената стомана, очите му се разшириха от ужас. Подуших вонята на урина и побързах да направя крачка назад.