Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 42

— Радвам се, че имам цялото ти внимание — рекох. — Ще бъда кратък и максимално ясен. Скоро ще те вкарат в една стая заедно с други хора — служители на „Социални грижи“, „Проблеми в семейството“, и други подобни. Те ще ти обяснят, че трябва да сдържаш гнева си към Дженифър, особено след тази психическа травма. Пет пари не давам дали ще ги послушаш, или не.

Леко затегнах хватката. Той задиша учестено. Очите му останаха заковани върху черното дуло на деветмилиметровия автоматик. С ъгълчето на окото си забелязах как част от хората, струпани зад полицейските ленти, извръщат глави насам. Преместих се с гръб към евентуалната публика.

— Чу ли какво ти казах? — изсъсках. — Не се опитвай да говориш, а само кимни.

Той кимна.

— От време на време ще се отбивам при Дженифър. Да видя как върви в училище и всичко останало. Да имаш нещо против?

Главата се поклати.

— Много добре. Ще те намеря в момента, в който чуя някакво оплакване от нея. Няма значение кога — утре, следващата седмица, следващия месец или след пет години. Ще те намеря и ще си поговорим като мъже. А след това ще си теглиш куршума. Трагично самоубийство. Така го правят в Чикаго. Ако не вярваш, че в този град стават и такива неща, помисли пак. А сега изчезвай и гледай да успокоиш дъщеря си!

Разхлабих хватката си. Мъжът рухна на земята и направи опит да прикрие подгизналите си панталони. Аз му обърнах гръб, мушнах се под полицейската лента и се насочих към местопрестъплението.

Повечето хора ще кажат една-две синини, голяма работа. И може би ще ме обвинят, че съм преиграл с грубостите, причинявайки повече зло, отколкото добро. Но те не знаят нищо за онова, с което се сблъсква едно ченге. Никога не са виждали десетгодишно момиченце, принудено от сводника си да се продава на ъгъла, а после съблечено голо и пребито с нагорещена закачалка. Нито пък завързано за радиатора единайсетгодишно момче, което майка му тъпче с кучешка храна — ей така, за забавление. Или пък тринайсетгодишно момиче, завързано за мръсен дюшек, върху което се изреждат куп мръсници. И което умира на път за болницата с разкъсани вътрешности. Повечето хора нямат представа за тези неща. Особено за онова, което възрастните могат да причинят на децата. И по тази причина повечето хора не преиграват с грубостите.

Пробих си път към спирката на метрото, преминах през въртящата се бариера и излязох на перона. На няколко крачки от мен стояха две млади момичета, които слушаха айпод и същевременно си бъбреха. Глупости, разбира се. Училището, момчетата, дрехите, момчетата, филмите и пак момчетата. Седнах на скамейката и се заслушах. Никога не бях предполагал колко приятно могат да звучат подобни глупости.

20

На следващата сутрин Дженифър беше голямата новина. Първа страница на „Чикаго Сън Таймс“. Така става, когато жертви на насилие са дванайсетгодишни деца, особено ако са и с бял цвят на кожата.

Там беше и Уилям Конлан. Три изречения някъде след петия абзац. Явно самотните старци нямат особено висок рейтинг.