Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 40

— Издрах го и го ухапах. Той изкрещя и ме пусна, а после избяга.

Гласът й прозвуча сухо, сякаш устата й беше пълна с прах. После ми показа зъбите си вероятно за да докаже, че може да хапе. А след това заплака. Тихо, неохотно. Сякаш се нуждаеше от разрешение. Изчаках. Нямах представа какво ще последва. Какво трябва да последва.

— Успя ли да го разгледаш?

— Не — тръсна глава тя. — Страшно съм глупава.

— Вината не е твоя, Дженифър.

Не знаех как другояче да успокоя момичето зад плексигласовата преграда. Тя беше доказателство, което чакаше да бъде обработено. Поредното разследване, което трябваше да бъде завършено. Пукотът на полицейската радиостанция даде нов старт на разговора.

— Мисля, че родителите ти са тук — рекох. — Ще ида да проверя. Но първо искам да ти задам още един въпрос. Синините на шията и ръцете ти. Не си ги получила днес, нали?

Дженифър сведе поглед към ръцете си и поклати глава.

— Кой ти го причини, Дженифър?

Тя сви рамене и подсмръкна.

— Татко. Понякога го хващат лудите.

— Колко луд става, Дженифър?

— Много, сър. Страшно много.

Залепих картичката си на плексигласовата преграда.

— Дженифър?

Тя вдигна глава.

— Виждаш ли този номер?

Тя кимна.

— Запомни го. Обади се, ако имаш проблем. Разбираш ли какво ти казвам?

Ново кимане.

— Запомни ли номера?

— Да.

— Повтори го.

Тя се подчини.

— Много добре. Помни този телефон и гледай да издържиш до утре. Тогава нещата ще се оправят.

Оставих момичето в позата, в която го заварих. Насочих се към главния вход на сградата. Никол току-що беше пристигнала.

— Твоята жертва е в патрулката — рекох.

— Благодаря. Предупредиха ме, че си тук. Две нападения за два дни. Какво се е случило?

— Лош късмет, предполагам. Мислиш ли, че имат връзка помежду си?

— Вероятно не — сви рамене Никол. — Но и двамата нападатели са използвали нож. Този тук е бил по-смел. Посред бял ден, на оживена улица.

— Жертвата на нападението е дете, Никол.

— Знам. Ще й осигурим помощ. Къде е Винс?

— Горе, при трупа. Жертвата твърди, че е издраскала и ухапала нападателя по ръката. Може би ще искаш да потърсиш кръв.

Никол поклати глава.

— Кръвта ще почака. Но виж какво открихме.

Един от техниците й подаде прозрачна торбичка с използван презерватив.

— Къде?

— В дъното на улицата.

— Не се връзва — поклатих глава аз. — Хлапето каза, че е успяло да се освободи.

— Тоест не е имало проникване?

— Точно така.

Никол подаде уликата на помощника си.

— Често се случва. Тези типове си слагат презерватив още преди атаката. А по време на борбата се възбуждат и не могат да се удържат.

— Така ли е станало според теб?

— Възможно е — сви рамене Никол. — Добрата новина е, че имаме профил за базата данни. Ще видим какво ще излезе. Май ще се окаже, че нашата жертва е доста жилаво хлапе.

— Едва ли е имала друг избор — въздъхнах аз. — Огледай синините по шията и лицето й.

— Вследствие на нападението?

— Вследствие на баща й. Май е използвал детето за боксова круша. Тя много се страхува от него.

— Ще се погрижим.

— Какво означава това?

Никол вирна брадичка и скръсти ръце на гърдите си.

— Означава, че от служба „Проблеми в семейството“ ще поговорят с родителите й и ще направят каквото зависи от тях. Повече не можем да искаме, Майкъл.