Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 24

— Спиш ли с нея?

— Не.

Никол извъртя очи.

— Въпрос на време — обяви тя. — Познавам Даян от Доброволната асоциация за борба със сексуалното насилие.

— И?

— Вътре си и с двата крака.

— Досега не си ме спирала.

— Наистина ли? Кога за последен път си спал с жена?

Свих рамене, а Никол безмилостно продължи:

— Сигурна съм, че след Ани не е имало друга. А това беше — вдигна очи към тавана и започна да пресмята с пръсти… — преди повече от година.

Всъщност след Ани имаше доста жени, но то си беше чист театър. Пляскане с крака на плиткото. Имах предчувствието, че Даян ще успее да ме замъкне към дълбокото и се тревожех. А моята приятелка насреща го беше усетила.

— Такъв е животът, Майкъл. Стореното — сторено. Трябва да продължиш напред като всички останали.

— Дай да караме поред — рекох. — В момента говорим за журналистка, която е надушила някаква новина около мен. Най-вероятно озаглавена „заподозрян в убийство“.

Никол се облегна назад, разбърка питието си със сламката и се загледа в карамелените му дълбини. Аз отпих нова глътка бира и насочих вниманието си към близката табела с надпис ИЗХОД. Понякога приятелството е трудна работа. Особено когато аз съм от едната страна. Няколко секунди по-късно тя сви рамене и смени темата.

— Говори ли с Бенет?

— Да. Каза да се спотайвам, докато бурята отмине.

— Бенет обикновено е прав.

— Вярно. Между другото, пита за теб.

— Бенет е сладур.

— Аха. И все още си пада по теб.

— Казах ти, че разговаряхме. Отдавна си изяснихме отношенията.

— Той е простосмъртен, Никол. Поредната физиономия в тълпата от обожатели.

— Добре де, ясно. А сега си поръчай още една бира и започвай с мръсотията около Даян Линдзи.

Нямаше как да й предложа мръсотия, свързана с местната телевизионна звезда. Нито пък каквото и да било друго. Принудих се да измисля някои дреболии, които, типично по американски, направиха Никол щастлива.

12

Малко след десет вечерта си тръгнах от бара и паркирах на ъгъла на „Адисън“, съвсем близо до апартамента ми. Имах нужда от една цигара, затова поех на север по Саутпорт авеню. На половин пряка от Мюзик Бокс Тиътър отърках рамене в миналото. Ани излизаше от старомодното кино в компанията на някакъв тип. Висок и вероятно добре изглеждащ. Той се наведе към нея и подхвърли нещо, а тя се изкиска и уви ръка около кръста му по начин, който предпочитах да не си спомням.

Осветлението се промени, двойката се насочи към мен. Държаха се за ръце и крачеха в безупречен синхрон. Един приятел ми беше казал, че това е сигурен признак за сексуални отношения между двама души. Отбих се в близката уличка, удобно лишена от осветление. Двамата се плъзнаха покрай мен. Успях да зърна част от косата й, а може би и висока скула, блеснала за миг под бледата и далечна неонова светлина. После изчезнаха.

Върнах се на оживения тротоар и вървях около една пряка след тях. Във въздуха се долавяше ароматът на парфюма й. Или така си въобразявах. Все пак продължих след тях, развълнуван повече, отколкото ми се искаше. Никол беше абсолютно права. Не би трябвало да е така, но какво да се прави…