Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 22

— Не знам.

— Помниш ли какво ти говореше?

— Не. Вече ви казах какво си помислих: че губи контрол.

— Защо?

— Не знам. Мисля, че просто искаше да ме уплаши. Да покаже, че може да използва ножа. А може би и да ме убие.

— А защо не го е направил?

— Аз го разубедих.

Гласът на Мириам поукрепна. Очите й пробягаха по стаята и се върнаха на Винс.

— Бях чела за подобни неща в „Пийпъл“. Ако те нападнат с цел изнасилване, най-добре е да говориш на нападателя. Да го убедиш, че си жив човек. Така и направих. Разказах му за живота си. За гостуването на брат ми, за Ти-Кет. Къде е Ти-Кет?

— Не знам, Мириам. Един от полицаите го търси из квартала.

— О, не. Ти-Кет е тук. Той никога не излиза от къщата. И двамата обичаме да си стоим у дома. Но както и да е. Разказах му за Ти-Кет и за моята работа. За шоуто „Америкън Айдъл“, което гледам вечер. За всичко, което ми дойде наум. По едно време той остави ножа и се заслуша. После ме поведе към спалнята.

— Какво направи там?

— Ами спря да ме изнасилва. Просто легна до мен.

Никол докосна ръката на Винс.

— Изчакай за момент, Мириам.

След кратка консултация в дъното на стаята Винс отново се върна при жертвата.

— Можеш ли да посочиш къде точно е лежал?

— Разбира се. Ей тук, вляво от мен. Стори ми се, че в един момент се разплака. И тогава разбрах, че няма да ме убие.

Джобният компютър на Винс отново издаде къс сигнал.

— Линейката идва, Мириам. Ще те закараме в болницата, както вече ти казах. Там ще ти направят изследвания.

— Ще остана ли през нощта?

— Вероятно.

— Къде е брат ми?

— Той също ще дойде в болницата.

— Добре. Но вие намерете котарака ми. Храната му е в кухнята.

— Дадено, Мириам.

Линейката се появи след пет минути. Винс се върна в стаята, където Никол вече привършваше.

— Повиках още двама лаборанти — рече тя. — Те ще обработят двете спални, всекидневната, кухнята и килера. Ще вдигнат и килима.

— Какво ти е мнението?

— Според мен е използвал презерватив. Ако е бил с ръкавици, най-вероятно не се е порязал. Но все пак си струва да проверим.

— Ясно.

Никол посочи към навитите на руло чаршафи.

— Жертвата казва, че може би е плакал. Ако е така, там трябва да са сълзите му.

— И малко ДНК материал? — усмихна се Винс.

— Може би. Ще те информирам, ако открия нещо. А сега трябва да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно.

— Благодаря, Никол.

Стиснаха ръцете си. Съвсем на място, много професионално. Дори прекалено. Винс се извърна към мен.

— Благодаря ти, че не се пречкаше. Интересно ли ти беше?

— Много. Според мен вашият човек е убиец.

Никол вдигна глава. Винс ме стрелна с поглед.

— Какво те кара да мислиш така?

— Описанието. Бил е на път да й види сметката.

— Тоест да я убие? — попита Никол.

Погледнах към Винс.

— Мисля, че е било на косъм. Не знам какво го е спряло, но то няма нищо общо с Мириам и нейните истории.

— Нито пък със списание „Пийпъл“ — кимна Винс. — Елате да ви покажа нещо.

Родригес прекоси кухнята и излезе в малкия заден двор. Навън вече беше тъмно. От прозореца на кухнята идваше слаба светлина. Покрай стената се виждаше въже за простиране, до което стоеше един полицай. Разбрах защо е там едва след като направих няколко крачки. Котката на Мириам Хоуп висеше на въжето, вкочанена от студа. Около врата й беше стегнат чорапогащник. Винс извади фенерче и освети първо животното, а после и земята под него.