Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 110

— Даян? — погледна ме Родригес.

— Обещах й изключителни права.

— Справедливо е — кимна той и отново насочи вниманието си към трупа.

Аз огледах нощното шкафче, този път по-внимателно. Бутилката беше наполовина пълна, а чашите все още бяха влажни, с мирис на уиски. В пепелника имаше шест фаса. Два от тях „Лъки Страйк“. Останалите четири бяха с филтър, два от тях със следи от червило. Извърнах глава към Родригес. В ръцете му се появи малък фотоапарат. Използвах момента да пусна един от начервените фасове в найлоновото пликче, което извадих от джоба си. После се изправих и обявих:

— Отивам да огледам всекидневната.

— Няма проблем.

Прекосих коридора, спуснах облегалката на коженото кресло и се излегнах. Погледът ми се насочи към Уорнър стрийт. Редица евтини тухлени къщи. Еднакво мизерни. Еднакво потискащи.

Вдигнах облегалката и опипах пода. Пръстите ми докоснаха някаква вдлъбнатина на евтиния килим. Отпуснах се на колене и включих фенерчето си. Прогорено място, вероятно от пура. Прибягнах до богатия си опит в изгарянията на подови настилки, за да го установя. Още повече че редом с тъмното петно лежеше и причинителят му — голяма кафява угарка. Прибрах я в друго найлоново пликче и я пуснах в джоба си при начервения фас. После прецених, че е крайно време да изчезвам. Тази вечер бях извършил поне пет-шест наказуеми деяния, само половината от които бяха известни на Родригес.

— Готов съм — подвикнах.

— Задръж за момент.

Родригес се появи от спалнята с кутия за обувки в ръце.

— Какво е това?

— Писма. Бяха на най-горната полица в гардероба.

Акуратно подредени пликове, абсолютно еднакви на външен вид. Погледнах най-горния от тях. Предварително напечатаният адрес на подателя гласеше: „П. К. 711, «Менард», Илинойс“.

— Грайм — рекох.

Родригес кимна.

— Указания за подбора на жертвите. Къде и кога. Как да се завързват по най-добрия начин. Какво да се прави с телата. Има дори наръчник за ДНК проби, издаден през 1998 г. Грайм заповядва на Полард да използва презервативи.

— Според теб как е изпращал тези писма от затвора?

— А как е изпращал спермата си? Един господ знае. Но всичко това ще предизвика огромен скандал.

— По-добре да обработим ДНК пробата на Полард. С максимална бързина.

— Още утре сутрин.

— Знаеш ли какво?

— Какво?

— На твое място бих погледнал и под къщата.

Родригес машинално погледна към пода и кимна.

— Прав си.

— Утре ми се обади.

— Добре.

Измъкнах се през задната врата и излязох на улицата. Извървях три преки пеша, след което спрях такси. След още две преки срещнахме първата полицейска кола. Шофьорът на таксито отби плътно вдясно.

— Проклети ченгета! — изръмжа той. — Вечно бързат за нищо.

Изсумтях в знак на съгласие и затворих очи. Единственото ми желание беше да се прибера вкъщи и да забравя всичко.

53

Ако тръгнете по брега на езерото, минете по моста на Норт авеню и прекосите двете игрища за бейзбол, ще стигнете до една падина южно от зоологическата градина в Линкълн Парк, която опира в малка лагуна. Около нея има гора, прорязана от многобройни пътеки. Стигнах дотам малко след три следобед, намерих си удобна пейка и за пореден път разгърнах уличното досие на Илейн Ремингтън. Отгоре бях изписал името на Полард, под което имаше още пет имена. Всичките на мъртъвци. На първо място беше Джон Гибънс, следван от още едно ченге — Тони Салвучи. По-надолу бяха имената на Каръл Глийсън — сестрата от спешното отделение, колегата й Джо Джефрис и прекият началник на Гибънс — Дейв Белмонт. Преглеждах документите за втори път, когато мобилният ми телефон иззвъня.