Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 111

— Помниш ли досието, което ми изпрати? — попита Мастърс.

— Добър ден и на теб, сержант.

— Отговори на въпроса ми.

Оградих с кръгче името на Каръл Глийсън.

— Онова от Финикс?

— Да, случаят „Глийсън“. Ще имам ли проблеми с него?

— Ти ще кажеш.

— Направих тестовете, които искаше.

— Стрелбата по Гибънс?

— И по Салвучи.

— Точно така.

— Балистичните данни съвпадат — рече Мастърс. — Деветмилиметровият пистолет, с който е стреляно по Гибънс, е бил използван две години по-рано за убийството на Салвучи, а още две преди това и за отстраняването на жената от Финикс.

— Ще те помоля да направиш още един тест.

— Вече го направих. Със същия деветмилиметров са гръмнали и онзи фелдшер от „Спешна помощ“ Джо Джефрис през 2000 година.

— В Сан Франциско?

— Да. Какво още откри в това старо досие?

— Само Дейв Белмонт. Но той е умрял от инфаркт.

— Трябва да хвърля едно око на заключението на патолога — въздъхна Мастърс. — Я ми кажи, ти знаеш ли къде се намира този прословут пищов?

— Мисля, че знам.

— А ще го свържеш ли с ръката на стрелеца?

— Ще ми трябва още малко време.

Мълчание. Няколко секунди по-късно гласът на Мастърс отново се появи в слушалката.

— Ще те попитам нещо. Мислиш ли, че и други хора са в опасност?

На улицата спря черна лимузина, от който слезе Бенет Дейвис. Сам.

— Не, не мисля — отвърнах.

— Окей. Имаш една седмица. След нея те прибирам и започвам да те притискам. Много яко. Разбра ли какво ти казвам, Кели?

— Разбрах. А ти не забравяй какво ти казах аз. Дръж всичко под похлупак, докато се появя.

— Да си чул нещо да е излязло от мен?

— Не съм.

— Хубаво. А сега се размърдай и довърши започнатото, каквото и да е то.

Мастърс затвори в момента, в който Бенет Дейвис спря пред мен и протегна ръка.

— Майкъл. Благодаря, че се отзова толкова бързо на молбата ми за тази среща.

Стиснах ръката му и той седна до мен.

— Как я караш?

— Добре, Бенет. А ти?

— Бил съм и по-добре, Майкъл. Много по-добре. Това нещастие с Никол, знаеш…

— Не ти излиза от главата, а?

Бенет сви рамене, сякаш за да подчертае огромното бреме, легнало на плещите му.

— Така е. Но сега искам да поговорим за нещо друго.

— Слушам те.

— Познаваме се отдавна, Майкъл.

Кимнах.

— Мисля, че имам проблем.

— Какъв проблем?

— Преди два дни Винс Родригес пое разследването на едно убийство. Някой си Дейвид Полард, застрелян с два куршума в гърдите. Тази сутрин получихме резултатите от балистиката. Полард е убит с деветмилиметровия пистолет, с който е бил застрелян Гибънс.

Изчаках една секунда, преди да попитам: