Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 112

— Какво искаш от мен?

Бенет потърка брадичката си, езикът му облиза долната устна. Сякаш беше жаден, но не знаеше за какво.

— Знам, че работиш по този случай, Майкъл — промърмори той. — И сигурно знаеш къде да търся проклетия пистолет.

— Така ли мислиш?

— Онзи, който е убил този Полард, със сигурност е убил и Гибънс.

— Знам всичко за случая, Бенет. Всъщност аз бях там, когато Родригес откри трупа на Даниъл Полард.

Устните на Бенет Дейвис се разтеглиха в нещо като усмивка. Ако до този момент съм бил в неведение, сега вече нещата станаха ясни. Моят приятел бе вътре в мръсната комбинация. Въпросът, на който трябваше да намеря отговор, беше само един: дали бе и опасен?

— Може би трябва да отидем в управлението и да го обявим официално — предложи Бенет.

— Може би. Но първо ме изслушай.

Измъкнах найлоновото пликче от джоба си. В него беше угарката от пура, която открих под креслото на Полард.

— Това виждаш ли го? — попитах. — Угарка от „Маканудо“.

Нехайно махнах към вътрешния джоб на заместник окръжния прокурор, в който държеше пурите си.

— Твоята марка, Бенет. Вчера отнесох парченце от нея в „Гентек“. Чувал ли си за тях?

Бенет поклати глава.

— И аз не бях чувал. Препоръча ми ги Рейчъл Суенсън. Частна ДНК лаборатория в околностите на Джолиет. Работят бързо, особено когато е наложително. Успяха да изолират слюнка и са сигурни, че от нея ще може да се извлече ДНК. След три дни ще имам предварителните резултати. Май нещата опират до теб.

Бенет Дейвис стана да си върви.

— Добре, Бенет, отивай си — подхвърлих след него аз. — Но ще се наложи да чуеш и останалото. Или тук, или на пресконференция.

Той се спря.

— Полард е твоята грешка — рекох. — Единствената ти голяма грешка.

Дейвис се върна на скамейката, измъкна една пура и започна да я търкаля между пръстите си. Мълчеше и слушаше.

— Навремето името ти не излезе в пресата, защото беше млад и зелен. Но си бил част от екипа по делото „Грайм“. Донован те е запомнил.

Измъкнах снимката на прокурорския екип по делото „Грайм“ и му я показах.

— Този най-отзад си ти. На колко години беше тогава? На двайсет и шест, нали?

— На двайсет и пет.

— Проклетото дете чудо, а? Никой от нас дори не подозираше.

— Мразя гадната снимка — оплака се Дейвис. — Единствената, на която сме целият екип.

— Ти си сключил споразумението с Полард. Наложи ми се да преровя пет кашона с документи, докато го открия. Предложил си му имунитет срещу показания.

— Той беше ключът към решаване на делото — отвърна Дейвис. — Най-близо до онова, на което му се вика очевидец.

— Но не си разбрал, че твоят очевидец всъщност е съучастник на Грайм.

Дейвис сепнато ме погледна, ченето му увисна.

— Спокойно, Бенет — рекох. — Тук все още няма от какво да се тревожиш. Пурата доказва без никакво съмнение присъствието ти в къщата на Полард. Но има и още нещо.

Измъкнах няколко листа.

— Това са архиви от Управлението на затворите.

Оставих ги на пейката, но Бенет не ги докосна.

— Не са нещо особено, но регистрират всичките ти посещения през годините. Двайсет и три срещи с Грайм в отделението на осъдените на смърт. Още не сме говорили с него, но той със сигурност ще те издаде.