Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 106

— След половин час да си тук. Търсиш мен и не говориш с никого.

— Става.

— Чакам те.

Мастърс прекъсна разговора. Прегледах записките си за Глийсън и набрах номера във Финикс. Говорих с полицай Ренълдс в продължение на десетина минути, след което оставих слушалката и взех снимката на прокурорския екип по делото „Грайм“. Бях оградил с кръгче едно лице най-отзад. Доста избеляло от времето, но несъмнено познато. Оставих снимката на бюрото и тръгнах към Мастърс.

50

Даян се появи първа. Седнахме и зачакахме. Пет минути по-късно пристигна и Родригес. Не беше изненадан от присъствието на Даян, но лицето му помръкна.

— Нека установим правилата за провеждането на този разговор — решително обяви той. — Най-вече за ролята на медиите.

Не бях разговарял с Даян по въпроса, тъй като правилно прецених, че границите ще бъдат очертани от Родригес. Даян очевидно беше на същото мнение.

— Какво ви безпокои, господин полицай? — попита тя.

Родригес ме погледна, после насочи вниманието си към Даян.

— Преди да започнем, искам да подчертая, че всичко, за което си говорим тук, ще бъде неофициално. Съгласна ли сте?

Даян кимна. Родригес пристъпи към прозореца и изпусна една въздишка. Лека, но тъжна. Проговори с гръб към нас:

— Аз обичах Никол. Знаехте ли го?

Не бях сигурен към кого е отправен въпросът, за разлика от Даян.

— Да. Всъщност говоря за себе си.

— Обичам и професията си — добави Родригес. — Единственото нещо, с което искам да се занимавам.

Обърна се и седна. С наведена глава, почти докосвайки Даян.

— Вие сте убеден, че Даниъл Полард е убил Никол — прошепна тя. — Аз също. Но съвпадението на ДНК няма да е достатъчно за обвинението му, нали?

Аз се настаних на съседния стол и се включих в разговора.

— Ако неговото ДНК съвпадне с пробите по делото за изнасилване на Илейн, ще можем да го обвиним като съучастник на Грайм. И ще настъпи истински цирк. Много вероятно е и да го обвиним в някои по-скорошни престъпления. Но не и за убийството на Никол. Там ДНК липсва.

Даян не сваляше очи от Родригес.

— Което означава, че няма да има обвинение в убийство.

Родригес поклати глава.

— Най-вероятно.

— Което означава, че ако го открием, вие ще пожелаете да го ликвидирате.

Детективът вдигна глава. Бавно, но решително.

— В случай че ДНК анализът ни върне към Полард, аз лично ще го арестувам. Сам. Пък каквото стане.

Даян протегна ръка и докосна коляното му.

— Ще можеш ли да го преживееш?

Родригес кимна.

— Мисля, че така е справедливо — рече тя. — Ако събитията се развият по този начин, никой няма да се прави на умник. Най-малкото пък аз. И бездруго новината е достатъчно важна. Убит, защото е оказал съпротива при ареста. А сега да чуем как възнамеряваш да вземеш от него проба за ДНК.

51

— Дали този тип знае, че го следим? — попита Родригес.

Минаваше осем вечерта. Бяхме в моята кола и пътувахме на север по Уестърн авеню. Полард току-що бе напуснал „Капитан Немо“, където хапна телешки сандвич с пържени картофки и пи студен чай. След като се нахрани, той запали цигара и насочи вниманието си към трафика зад прозореца. После стана, прибра остатъка от сандвича и празната бутилка и ги хвърли на задната седалка на очукания зелен понтиак.