Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 105

49

— И тъй, какво откри? — попита Даян.

Часът беше малко след десет сутринта. Един решително неподходящ час за разговор на тема Даниъл Полард.

— Пада си по гмуркането в контейнери за смет.

— Я повтори?

— Точно това правеше. Отначало предприе кратка опознавателна обиколка на Кал Сити, а после се насочи към контейнерите. Натовари цяла кола с боклуци.

Насреща се възцари тишина. Напълно разбираема тишина.

— А после? — обади се най-сетне тя.

— Върна се на пиацата за втори оглед на проститутките. Легна си малко преди разсъмване.

— Шантава работа.

— Аха. Искаш ли да чуеш нещо още по-шантаво? Една от жените, които зяпаше, се оказа моя клиентка.

— Имаш предвид клиентка на име Илейн Ремингтън?

— Натъкнах се на нея направо на тротоара. Твърди, че го правела от време на време за удоволствие. Облечена по съответния начин.

Нова пауза. По-продължителна този път. Много по-продължителна.

— Така ли ти каза? — попита Даян.

— Да. Днес мисля да се обадя на Рейчъл Суенсън и да поискам среща с някой от нейните сътрудници.

— Мислиш ли, че Илейн ще се съгласи?

— Мисля, че тя е опасна. Най-вече за самата себе си.

— Може би разкриването на нападателя ще й помогне.

— Не съм сигурен, но можем да опитаме.

— Как ще стане това?

— Чрез тайно вземане на ДНК проба.

— От Полард?

— Ще даде отговор на всичките ни въпроси. Ще звънна на Родригес да организира нещата. Искаш ли изключителни права?

— Знаеш, че искам.

— Родригес ще трябва да разреши. Отбий се при мен в офиса. Днес, в два следобед.

Затворих и се свързах с Родригес, който прие да дойде в същия час. После си направих кафе и разтворих уличното досие на Илейн. Придърпах бележника и започнах да си водя записки. До лакътя ми лежеше работното досие на Ренълдс за убийството на Каръл Глийсън. Разглеждах го в продължение на около час, съпоставяйки го с уличното. После вдигнах глава и се замислих. Няколко минути по-късно вдигнах слушалката.

— Мастърс.

— Обажда се Кели.

Отговори ми загрижена въздишка.

— Какво искаш?

— Радвам се да те чуя, колега. Трябва ми една услуга.

— Казвай.

— Помниш ли старото дело на Тони Салвучи?

— Разстреляното ченге? Сигурен съм, че е тук някъде.

— Искам да му хвърля едно око.

— Казах ти, че няма да стане.

— Защо?

— Защото не си ченге. Защото не знам какво си намислил. Защото в това дело няма нищо, което да ме интересува. Избери си една от тези причини, Кели.

Усетих, че разговорът е на път да приключи, и смених тактиката.

— Предлагам ти друг вариант: нося ти определена информация. Ти работиш с нея. Ако нещо изскочи, аз оставам в сянка, а ти обираш овациите.

— А ако не я харесам?

— Оттегляш се. И този разговор изобщо не се е състоял.

— За какво говорим?

— Дългосрочни цели. Евентуално издигане в кариерата.

Пауза. Усещах как ченгето ветеран пресмята рисковете. Не му харесваше, но аз бях сигурен, че ще захапе въдицата. Беше прекалено съблазнителна, за да се откаже.