Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 102

Напусна района и навлезе в по-тъмен квартал, който ми заприлича на промишлена зона. Изостанах, тъй като тук коли почти не минаваха. След още няколко километра Полард отби в място, наподобяващо на депо за тирове. Изключих светлините си и го последвах. Габаритите му подскачаха на около двеста метра пред мен. После изведнъж се стабилизираха. Спрях колата и излязох навън.

Две минути по-късно се промъкнах покрай изоставен камион и надникнах иззад ъгъла. Колата на Полард беше спряла в средата на черен път. Моторът работеше, вратите бяха отворени. Фаровете осветяваха голям син контейнер за смет. Доколкото можах да преценя, в купето нямаше никой. Понечих да се приближа и да го огледам отблизо, когато една глава надникна от контейнера. Беше Полард. Под мишницата си стискаше калъфка от възглавница, напълнена с нещо. Покатери се на ръба, поколеба се за миг, после скочи. Изтича до колата, изпразни съдържанието на калъфката върху задната седалка и се върна обратно. Влизането в контейнера се оказа трудна работа, но моят човек успя да се покатери по страничната стена и да скочи вътре с главата надолу. Поколебах се дали да не си тръгна, но след кратък размисъл запалих цигара и останах да чакам.

Полард направи още три гмуркания в контейнера. Избрах подходящия момент, изтичах към колата и надникнах. Видях това, което очаквах да видя: три пластмасови торби, натъпкани със стари дрехи, ролка сив кабел, ръждясал акумулатор, счупени играчки, изкривена улична табела с надпис „Кедзи авеню“. Всичко беше струпано само на едната седалка.

Някъде към два и половина Полард най-сетне напълни колата си с чуждите боклуци. На връщане направи още една обиколка на улицата с проститутките, преди да се прибере. Понтиакът се забави малко повече пред групичките мацки, но в крайна сметка продължи пътя си. Малко след три сутринта Полард се прибра в къщата на „Уорнър“.

48

Бях уморен, исках да се прибера у дома, но трябваше да проверя още нещо. Оставих Полард да спи и отново потеглих към Кал Сити.

Тя се беше скрила в една от страничните улички. Единствено огънчето от цигарата издаваше присъствието й. Изчаках за момент. Тя се раздвижи, силуетът й придоби по-ясни очертания, сякаш изрязани в мрака на нощта. Беше облечена с джинси и черно кожено яке. Подобно на колежките си, носеше само черна чантичка. Вътре би трябвало да има малко пари, цигари и запас от презервативи. Ако не беше русата й коса, едва ли щях да я забележа. Не боядисана с евтина боя, а естествено руса коса. При първото преминаване на Полард я нямаше тук, а при второто той бе задържал погледа си върху нея. Предполагам, че му бе направила някакъв знак, но той не бе клъвнал. В момента вниманието й отново беше изострено, но този път се насочи към мен. Спрях колата и свалих страничното стъкло.

— Хей.

Несигурността й продължи само секунда. После Илейн Ремингтън смачка фаса с токчето си и тръгна към мен.

— Охо, моят частен детектив! Ти какво, да не би да следиш клиентите си?

— Интересувам се от теб, Илейн.

Тя се засмя и опря длан в бузата си. Едно преднамерено фалшиво движение. Не успях да определя дали е нервна, или е само друсана.