Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 101

— Какво си намислил?

Понечих да отговоря, но в огледалцето ми изведнъж изскочи зелен понтиак. Светлините ми бяха изключени и шофьорът не ме забеляза. Понтиакът зави в алеята на номер 5215 и изчезна зад къщата.

— Това е той! — възбудено рече Даян.

— Май наистина си сбъркала професията си. Трябваше да станеш детектив.

— Стига глупости!

След минута-две в къщата светна. Включих двигателя и подкарах към ъгъла, зад който имаше автобусна спирка.

— Време е да се разделим, Даян.

— Така ли?

— Да. Налага се да проследя тоя тип и трябва да зарежа колата. Пеша е много по-лесно.

— Аз умея да се прикривам, Кели.

Пресегнах се през нея и отворих вратата.

— Няма време за спорове, Даян. Колкото повече се бавя тук, толкова по-дълго къщата остава без наблюдение. Ако в този момент скочи в колата и тръгне нанякъде…

Свих рамене и зачаках. Даян не беше доволна от развоя на събитията, но нямаше избор. Слезе от колата, без да каже нито дума.

— По-късно ще се видим — подхвърлих.

Тя затръшна вратата и тръгна към спирката. Аз включих на скорост и подкарах към къщата на „Уорнър“.

47

Изминаха два часа, преди да видя за пръв път Даниъл Полард. Някъде около девет и половина надникна през входната врата. На светлината на уличната лампа ми се стори по-дребен, отколкото очаквах. Сгуши глава между раменете си, зави зад ъгъла на къщата и изчезна. Миг по-късно долових скърцането на гаражната врата. Понтиакът излезе от двора и мина покрай мен.

Дадох му половин пряка аванс и го последвах. Той се отби в една закусвалня, купи си сандвич и го изяде на пустия паркинг. Час по-късно се друсахме по Мейн Лайн Роуд — една гадна, покрита с неравен паваж улица в предградие на Чикаго, наречено Калъмет Сити. Като ченге често бях обикалял района, който беше пълен с проститутки. Не за да ги арестувам, а за информация.

Проститутките на улицата бяха най-жалките създания в бранша. Почти винаги без пари и винаги готови да продадат всичко, което им падне. Три от петте момичета на случайно избран ъгъл бяха заразени с ХИВ. Умираха в рамките на година-две, но това не правеше впечатление на никого. Разумно беше да се допусне, че този факт възпира потенциалните им клиенти, но на практика беше точно обратното. Веднъж попаднах на един клиент, лекар по професия и баща на пет деца. Попитах го дали не се притеснява, че може да се зарази с ХИВ.

— О, аз идвам само за орален секс — обясни той. — Освен това си нося и тези неща.

На лицето му изплува усмивка, от джоба му се появи кутийка презервативи. Погрижих се ченгетата да се обадят на съпругата му, след като го регистрират в полицията.

Полард спря пред някакъв магазин. Аз отбих до тротоара и зачаках. Пред колата ми застана някаква жена и разтвори палтото си. Отдолу беше гола. Стоки като свенливостта не вървят в Кал Сити. Когато Полард излезе от магазина, жената все още стоеше пред колата ми. Внимателно я заобиколих и подкарах след понтиака. Той караше бавно, за да оглежда обстановката, но явно не търсеше жена. Засега.