Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 63

Истинското, германското християнство, според Бергман, съществувало много преди идването на Христа. То почти угаснало, но можело напълно да се възроди към нов живот. Вместо еврейския кръст знак на новата вяра трябвало да стане свастиката. Свещената земя на истинските християни била не Палестина, а Германия. Германската земя, кръв, душа, изкуство били свещени. Именно на тази земя трябвало да се извърши възраждането на истинското, арийското християнство и после от нея да се разпространява по цялата Земя… разбира се, заедно със самите арийци. Мисионерска дейност сред другите народи не се предвиждала — църквата била длъжна да остане тясно национална. Именно опитът да създадат универсална църква бил една от главните претенции, които Бергман и неговите другари предявявали към християнството.

Какви претенции още предявявали тези учени мъже? В общи линии, в своята критика на християнството „Аненербе“ се опирал на идеите на Ницше. Първо, християнството защитавало слабите и унижените, следователно препятствало естествения подбор в обществото, правело го болно. Второ, християнските догми за опрощаване на греховете, възкресяването и спасението на душата били пълна безсмислица. Състраданието и милосърдието били вредни, защото били проява на слабост, недостойна и опасна за силния арийски дух.

Тук се предлагал план за конкретни действия по въвеждането в страната на новата религия. Ще си позволя да цитирам някои неща от него:

1. Националната църква изисква незабавно да се прекрати издаването и разпространението в страната на Библията.

2. Националната църква ще извади от своите олтари всички разпятия, Библии и изображения на светци.

3. В олтарите не трябва да има нищо, освен „Майн Кампф“ и меч.

4. В деня на основаването на националната църква християнският кръст трябва да бъде снет от всички църкви, храмове и параклиси и да бъде заменен с единствения непобедим символ — свастиката.

Хитлер харесал проекта, но като твърде здравомислещ човек, разбирал каква буря от възмущение ще предизвика у немските християни. Разколът на обществото в навечерието на голямата война му бил съвършено ненужен. Затова християнската църква, макар и ощетена много в правата си, продължавала напълно легално да функционира. Нещо повече, католическите и протестантските свещеници не се срамували да използват труда на руските роби, доведени от изток, и да поддържат този режим.

Въвеждането на новата религия Хитлер решил да извършва постепенно. Да започне от ордена на СС, от партията и едва след това да я разпространи сред целия народ. Скоро партийните ритуали действително започнали да се преобразуват в свещенодействие. Такива били, например, церемониите, свързани с вече споменатото по-горе „знаме на кръвта“.