Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 64

Изобщо кръвта играела централна роля в идеологията и расовата доктрина на нацистите. Същата роля тя трябвало да изиграе и в тяхната религия. След идването на нацистите на власт в института „Аненербе“ бил разработен специален ритуал за „осветяване на знамената“, през който преминавали всички партийни и есесовски знамена. Френският изследовател Мишел Турние описал този обичай по следния начин.

„Биреният пуч“. Проехтял залп, от който загинали шестнадесет човека от обкръжението на Хитлер. Гьоринг бил сериозно ранен, умиращият Шабнер-Рихтер притиснал към земята Хитлер и той успял да се освободи, като си навехнал рамото. След това последвало затварянето на фюрера в крепостта на Ландсберг, където той написал „Майн Кампф“. Но всичко това нямало никакъв отзвук. Що се отнася до Германия, то хората се отнесли към това напълно безразлично. Единственото, което се запомнило в Мюнхен през този ден, 9 ноември 1923 година, било знамето на метежниците, украсено със свастиката, — знамето, лежащо на земята сред шестнадесетте жертви на метежа и обагрено с кръвта им. Затова окървавеното знаме — знаменитото Blutfahne — се смятало за най-свещената реликва на нацистката партия. След 1933 година то публично се демонстрирало два пъти в годината: на 9 ноември, когато се изнасяло по време на марша във Фелхерхале в Мюнхен и се разигравало театралното зрелище, напомнящо средновековните богослужения. Главното събитие било изнасянето на знамето на ежегодните партийни конгреси, провеждащи се през септември в Нюрнберг и представляващи кулминацията на нацистките ритуали. През тези дни Окървавеното Знаме, подобно на бик-оплодител, готов да оплоди безкрайно много женски, се докосвало до нови и нови знамена, стремящи се да заченат от него…. След това отпред в параден марш преминавали цели армии, всеки войник, от които бил знаменосец, и които носели със себе си цели пълчища от знамена. О, това било цяло море от разлюлявани от вятъра флагове, знамена, платнища, символи и хоругви. Тези сборища достигали своята кулминация през нощта, когато светлината на множество факли озарявала пилоните, транспарантите и бронзовите статуи, оставяйки в сянка огромни маси от хора. Накрая идвал моментът, когато фюрерът се възкачвал на монументалния олтар, в небето едновременно и внезапно се насочвали лъчите на сто и петдесет прожектора, образувайки истински храм от стълбове светлина, извисили се на хиляди футове височина и подчертавайки съвършено фантастичния характер на случващите се там мистерии.

След построяването на замъка Вевелсбург церемонията по „освещаването на знамената“ се извършвала именно там. С течение на времето в „Аненербе“ били разработени и други ритуали, които, по възможност, се натъкмявали към традиционните празници. При това активно се използвало езическото наследство. Така например в рамките на СС се отбелязвал празникът на Слънцето и събирането на реколтата. Бил възкресен дори ритуалът „Непобедимото слънце“, въведен преди повече от хиляда и петстотин години от император Константин. Този празник в чест на младия бог на слънцето отбелязвали преди всичко момчетата от специалните есесовски интернати.