Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 62

Но това не попречило още в ранните етапи на нацизма да му се придадат религиозни черти. Масовите шествия, тържествените клетви, „храмовете“, изграждани от насочените в нощното небе лъчи на прожекторите — всичко това предразполагало немците към религиозни чувства, карайки ги да вярват в своя фюрер като в Бога. Били подготвени сложни церемониали с псевдоцърковни песнопения, с ритмично скандиране, със специално подбрана цветова символика. Участниците в тези церемониали изпадали в екстаз, подобен на религиозния, а възгласът „Хайл!“ станал аналог на християнското „Амин“ или на будистка мантра.

Както църквата, така и специалистите на „Аненербе“ умеели да използват психологическото въздействие върху човешкото съзнание на сумрака, полумрака, който неизменно се свързвал с нещо тайнствено, плашещо, свещено. Самият Хитлер в своята „Майн Кампф“ писал:

Във всички подобни случаи се налага да се сблъскваме с проблема за влиянието върху свободата на човешката воля. Това особено се отнася за масовите митинги, където винаги има хора, чиято воля се съпротивлява на волята на оратора и на които е необходимо да се налага нов начин на мислене. Сутрин и през деня силата на човешката воля с най-мощна енергия се съпротивява на всеки опит на чужда воля или мнение да й повлияят. Обратно, вечер тя лесно се подчинява на натиска на твърда воля… Тайнственият изкуствен полумрак, царуващ в католическите храмове, също служи на тази цел, както и горящите свещи, тамянът…

Много изследователи смятат, че Третият райх се е стремял да стане държава-църква, да замени идеологията си с религия. В известна степен това е вярно: обожествяването на Хитлер преминало всички допустими граници. Но това съвсем не било същото, което той самият искал. Националсоциализмът, както и да се модифицирал, си оставал светска идеология. Била необходима още и църква — църква, в която фюрерът можел да бъде върховен жрец. Защото той не бил безсмъртен като боговете, но бил длъжен да дарява безсмъртие на своя „хилядолетен райх“. Да стои на два крака — идеологията и църквата — за новата държава би било много по-просто.

В крайна сметка през 1934 година Хитлер заповядал на специалистите в „Аненербе“ да се заемат с разработката на основите на новата религия. След дълги спорове експертите все пак постигнали съгласие и приели твърде пространен документ, чийто автор бил бившият професор по богословие Е. Бергман. Документът имал по-скоро компромисен и временен характер. Бергман не се изхвърлял в създаването на вероучение от гигантски мащаб. Пред него стояла много по-скромна задача: да изпълни заповедта на фюрера.

Какво предложил институтът „Аненербе“? Нищо особено оригинално. Еврейският Стар Завет не бил подходящ за нова Германия. Той изкривявал образа на историческия Христос, който, естествено, бил ариец. Призван да спаси света от еврейската зараза, той бил разпънат от своите подли противници. Но тъй като неговият образ станал много популярен сред простия народ, евреите побързали да присвоят този герой. Почти две хиляди години това им се удавало. Но сега на Земята бил изпратен нов месия — Адолф Хитлер, на когото предстояло да завърши делото, с което не се справил Христос, — да прочисти и спаси света от евреите.