Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 65

Специален церемониал бил разработен за сватби и погребения на офицерите от СС. На техните гробове, например, не се поставяли кръстове, вместо тях се поставяли рунически знаци.

Последният опит за въвеждане на „новата религия“ се отнасял към 1944 година. Един от видните експерти на института „Аненербе“ доктор Кремер предложил, по същество, пълен отказ от всякакви паралели с християнството и пълно завръщане към древните германски корени — езическата религия с арийските богове. Представеният от него проект, един екземпляр, от който по чудо се е запазил до наши дни, поразявал с простотата и логичността си. В съпроводителното си писмо Кремер убеждавал Химлер:

Във времето, когато райхът преживява тотална мобилизация, когато всички ние сме длъжни да се сплотим около нашия фюрер, смятам за абсолютно необходимо създаването на нова религия, с която ще можем да постигнем победата. На нас ни е необходим пълен разрив с цялата християнската традиция и колкото по-радикален бъде той, толкова по-добре. Немецът трябва да почувства, че няма нищо общо със своите врагове, че се различава от тях с вярата си, че стои по-високо от тях, доколкото защитава много по-древна и чиста традиция. Смятам, че въвеждането на новата религия е абсолютно необходимо за нашата победа във войната.

Но и на Химлер, и на другите вождове на райха вече не им било до религията. Те се стараели отчаяно да спасят загиващия фронт. Новата религия, която, може би, щяла да стане най-необичайното културно явление на XX век в Европа, така и не видяла бял свят.

Проектът „Тор“

За разработките на психофизическо оръжие в Третия райх е известно съвсем малко. Най-вече защото документацията на учените в „Аненербе“ впоследствие била завзета от победителите и станала вече тяхно секретно оръжие. Само по чиста случайност успях да попадна на следите на проекта, който в средите на института беше получил кодовото название „Тор“ в чест на един от древно-германските богове. И до ден днешен в моите знания за него има множество „черни дупки“.

Задачата на психофизическото оръжие била да осигури на притежателите му власт над съзнанието на хората. За първи път за подробните разработки станало известно, след като в Швейцария през 1959 година излязла в малък тираж една книжка под заглавие „Чукът на Тор“. Тя би могла да се приеме като банална „жълтина“, ако не били две обстоятелства. Първо, автор на книжката бил Вилхелм Алпентал — асистент на известния физик Карл Маур, един от водещите сътрудници на „Аненербе“. Второ, веднага след излизането на книгата почти целият тираж бил изкупен от неизвестни лица, а самият автор след един месец се удавил в Женевското езеро при твърде загадъчни обстоятелства. До наши дни са се запазили само няколко екземпляра от изданието, един от които попадна в моите ръце.