Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 61

Започнало масово производство на евтини „народни радиоприемници“, които можели да приемат само една вълна — държавното радиоизлъчване. Ежегодно по екраните излизали много филми, пропагандиращи нацизма. Понякога — открито, например като в знаменития „Триумф на волята“. Понякога — в скрита форма като в многобройните лирични комедии. И съвсем неслучайно към всяка голяма киностудиа имало упълномощен от „Аненербе“. Формално той изпълнявал ролята на консултант при заснемането на филмите за древните германци, всъщност направлявал пропагандната линия в киното.

Именно „Аненербе“ провел огромната, почти немислима кампания по подготовката на немския народ към нова световна война. Нали предишната завършила съвсем неотдавна и споменът за страшните загуби бил още жив у всеки немец (трябва да кажем, че аналогичният спомен у французите щял да стане причина за бързия им разгром през 1940 година). „Аненербе“ успял не само да победи страха на хората от възможни тежки загуби, но и да ги накара да повярват, че враговете са обкръжили страната от всички страни и да се борят с тях била свещена необходимост. При това вярата в неминуемата победа немските войници запазили до самия финал, до май 1945 година. Това било висше постижение на пропагандистите на райха, чиито имена, както и преди, са забулени в тайна.

Впрочем тази тайна, както и всичко останало, рано или късно ще бъде разкрита…

Раждането на новата вяра

Нацизмът имал свой вожд, свой исторически мит, свой административен апарат, своя армия, свои закони. Какво не им достигало? Правилно! Религия.

Хитлер ненавиждал християнството. Той го смятал за незаконно дете на юдаизма, тази долна еврейска религия, с която евреите се въоръжили, за да покорят света. Съвременната църква гледала снизходително на тези мръсни намерения. Тя била попила в себе си твърде много от юдейското, в нея нямало нищо арийско. Следователно, правел извод Хитлер, с такава църква трябва да се скъса. А на нейно място да се постави нова, истински германска.

Тези възгледи на Хитлер хранел и поддържал Дитрих Екарт. Като един от създателите на националсоциализма и един от главните учители на Хитлер, Екарт предпочитал да остава в сянка. „Той ще танцува, но аз му написах музиката“ — ще каже той на смъртния си одър през 1923 година. Дитрих Екарт започнал да изгражда основите на религията, която трябвало да разцъфти в победилата националсоциалистическа държава. Неговото дело продължили други — онези, които по-късно щели да влязат в състава на „Аненербе“.

Действително кой, ако не те, изучаващи древната германска история, култура и дух на арийските предци, трябвало да възродят изначалната религия? Тази същата ирминистична вяра, която според преданието, изместила християнството? В действителност ирминизмът станал само една от религиозните концепции, които се обсъждали в рамките на института. А те били няколко — подобни по форма, но все пак твърде силно различаващи се една от друга. Именно тези разногласия станали причина светът така и да не види новата, нацистка религия, която трябвало да стане антипод на християнството.