Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 46

А през 1938 година младият учен с блестяща кариера изпаднал в немилост. Причините за това били толкова загадъчни, колкото и много други неща в бурния и богат на събития живот на Ран. Защо се е случило това, съществуват няколко версии.

Първата версия гласи, че Ран се опитал да възстанови в рамките на СС религията на катарите и може би дори е постигнал определени успехи в тази посока. Според свидетелствата на много съвременници това било твърде вероятно. Действително в някакъв момент Ран започнал да изповядва вярванията на катарите. Ако е правел това тихо, без да привлича чуждо внимание, всичко щяло да му се размине. Но той открито пропагандирал своите възгледи, сериозно разминаващи се с теорията на Хитлер. В частност, говорел за това, че е необходимо на всяка цена да се избегне европейската война, че въз основа на древната религия, на древните ценности било възможно възраждането и сплотяването на Европа. Ран отхвърлял грубото преследване на инакомислещите, правел негативни изказвания по повод концентрационните лагери. В едно свое писмо с болка говорел колко му е трудно да наблюдава това, което ставало в Германия.

Опечален съм от това, което става в моята страна. Преди две седмици бях в Мюнхен. След два дни вече предпочитах да замина в планината. На либерален, търпим човек като мен е невъзможно да живее в такава страна, каквато е станала моята родина. Срамувам се от черната униформа, която съм принуден да нося, и мечтая да се отърва от нея.

Избавлението дошло. Ран подал молба за напускане и си отишъл, преследван от множество лъжливи слухове. Според едни родителите му се оказали евреи, според други — младият учен бил уличен в хомосексуализъм. Но в такъв случай, ако Ран е проявил явна политическа неблагонадеждност, тогава без всякаква жалост биха го хвърлили в един от немските концентрационни лагери и юношата би се превърнал в пепел. Това не се случило. Ран можел спокойно да се разхожда на свобода. Наистина на своите близки той се оплаквал, че усеща постоянно заплаха, че животът му е в голяма опасност. Предчувствията не излъгали младия учен: през пролетта на 1939 година, карайки ски по склоновете на тиролските планини, бил затрупан от лавина.

Официалната версия — смърт при нещастен случай — скоро била изместена от друга, полуофициална: самоубийство. Припомнили, че в религията на катарите, за разлика от християнството самоубийството било разрешено, нещо повече — едва ли не се поощрявало като начин да се преодолее грешното и тленно земно съществуване. Очевидно тази версия била пусната в ход, за да могат хората да забравят очевидното: Ран е искал да живее и се е боял от смъртта. Следователно ставало дума за истинско убийство.