Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 47

За кратко ще оставим търсенето на убийците. Да се попитаме: с каква цел се е криел самият факт на убийството, защо се е наложило да убиват учения по сложен начин? Очевидно отговорът маже да бъде само един: страхували са се от Ран. Той твърде много е знаел.

И вторият въпрос: след смъртта на Ран къде се е дянал Граалът? Да се отговори на него е по-лесно, отколкото изглежда. Изключително трудно било да се държи шилото в торбата и в началото на 40-те години в Германия плъзнали слухове, че в орденския замък на СС във Вевелсбург сред другите реликви се пазел и Граалът. След поражението на Германия във войната официално било обявено, че в подземията на замъка нямало нищо ценно, а под думата „Граал“ се подразбирал голям къс планински кристал. Правдоподобно ли е било това? Честно казано, не много. От къде на къде есесовците е трябвало да мъкнат в леговището си планински кристал и при това да го наричат Граал? Все едно да сложите чувал с отпадъци в скрина си и да го наричате „ковчеже със скъпоценности“. Затова остават два варианта: или сътрудниците на Химлер са били клинични идиоти (в което не вярвам), или Граалът действително се е намирал в подземията на Вевелсбург, но са се опитвали по всякакъв начин да скрият това. Къде се е дянал след войната е отделен въпрос, към който отново ще се върнем, а сега да проследим съдбата на Ран.

И така, през 1934 година Хитлер дори не подозирал къде в действителност се намирал Граалът. А той се намирал у Ран. В края на 30-те години благополучно бил преместен в подземията на Вевелсбург. Какво е се е случило? Логично е да се предположи, че по някакъв начин нацистите са узнали кой пази Граала в своята ракла. И напълно естествено било сериозно да се обидят на Ран за това, че се е опитал да укрие реликвата. Това е могло да стане основна причина за изпадането му в немилост и за загадъчната му гибел.

С това историята би могла да приключи, ако не била третата версия. Работата е там, че в непубликуваните ръкописи на Ран, на които аз попаднах по съвършено немислим начин, фигурира една мощна и тайнствена организация, която би могла да извърши убийството на учения. Организация, най-тясно свързана както с Католическата църква, така и с масонството, и с нацистката върхушка. Става дума за Приората на Сион.

Приоратът е известен на съвременния книгоман от произведенията на Дан Браун. Американският писател, обаче, както се казва, чувал камбаната, но не знаел къде се намира. Приората на Сион той превърнал в организация, враждебна на Католическата църква. В действителност всичко било точно обратното.

По време на своите изследвания Ран се натъкнал на ръкописи на катарите, написани на непонятен шрифт. След многомесечна работа успял да разгадае шифъра. И пред удивения учен се разкрили, както изглеждало, нови страни на отдавна забравена история. Оказало се, че катарите били свързани не само с тамплиерите. Еретиците имали цяла мрежа от свои „агенти на влияние“ — същите онези знаменити трубадури и скитащи музиканти, пеещи за любовта. Ето как описал своето откритие Ото Ран.