Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 44

За съдбата на младия немец важна роля изиграло познанството му с още един специалист по катарите — Антонин Габал, който бил много по-възрастен от Ран и бил успял да събере през живота си много ценна информация. Габал търсел друга светиня на катарите — Евангелието от Йоан и затова двамата фанатични изследователи станали не конкуренти, а партньори. Богатият опит и знания на Габал и острият аналитичен ум на Ран образували блестяща комбинация.

Ран изследвал Пиренейските пещери седмица след седмица — впрочем без видими резултати. И действително безсистемните търсения на Граала (Ран нямал дори представа какво, всъщност, представлявал той) в планинския масив силно наподобявали опита да се намери прословутата игла в копа сено. Трябвало да се открие някакво решение, някакъв метод, за да се намери ключът за разгадаване на тайната.

И Ран отново заседнал над ръкописите на катарите. Материалите, предоставени от Габал, му оказали неоценима помощ. Сред тях имало твърде подробен план на замъка Монсепор. Изучавайки го, Ран внезапно открил, че той напълно съвпадал с описанието на легендарната планина Монсалват, където била укрита реликвата. Значи Граалът се е намирал в непосредствена близост до замъка, ако не в самия замък! Продължавайки изследването на Монсепор, Ран открил, че замъкът е геометрически съвършен и, ако не били отделни елементи, би представлявал идеална симетрична сграда. От една страна, за нивото на архитектурното майсторство през XII век такива грешки биха били съвсем нормални. И все пак нещо в тези отстъпления от симетрията — отсъстващи коридори и помещения — не давали мира на Ран. Докато не си задал въпроса: а кой е казал, че действително ги няма?

Действително, ако планът се дочертаел така, че замъкът да придобие идеална симетрия, биха се появили помещения, които като че ли никога не са съществували. Ран предположил, че тези тайни подземни коридори и зали просто са били погребани под развалините и че именно в тях се укривала реликвата. Заедно с Габал и още няколко помощници-ентусиасти от местните селяни той се захванал за работа. А по-нататък се случило нещо непонятно.

Ран действително успял да открие подземните коридори, за съществуването на които никой не подозирал. Те водели в свещените пещери, входът към които „отвън“ отдавна бил затрупан от лавини. В тези природни пещери се били запазили следи от хора от много епохи — от неандерталците, които украсявали стените с примитивните си рисунки, до катарите, превърнали ги в свои светилища. Ето как Ран описал тези пещери: „През онези древни времена, през онази далечна епоха, едва докосната от съвременната историческа наука, пещерата се използвала като храм, посветен на иберийския бог Илхомбер, бога на Слънцето. Между двата монолита, единият от които се срутил, стръмна пътека водеше до гигантския вестибюл на храма Ломбрив. Между сталагмитите от бял варовик, между тъмнокафявите, блестящи като планински кристал стени, пътеката водеше надолу към самите недра на планината. Високата около 80 метра зала служела на еретиците за храм“.