Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 45

Тук Ран направил още едно откритие: покрай всички надписи и рисунки стените на пещерите били покрити още и със символите на тамплиерите! Значи рицарите на Храма действително са били свързани с еретиците и вероятно в продължение на много години след унищожаването на Монсегюр са охранявали Свещения Граал! След завръщането си от експедицията Ран посветил на този въпрос няколко книги. За съжаление, писал той, така и не успяхме да открием Свещения Граал. Така се смята и досега. Но аз, използвайки най-проста логика, искам да подложа на съмнение този извод.

Да предположим, че Ран действително не е намерил Граала. Какво би направил фанатичният изследовател? Разбира се, би организирал нова експедиция с надежда да постигне успех. Или, напълно разочарован от неуспеха, би захвърлил, по принцип, всичките си изследвания. Ран не направил нито едното, нито другото! Той продължавал своите изследвания на историята на катарите, но повече не търсел Граала — така се държи, обаче, само човек, постигнал целта си.

Да допуснем, че Граалът все пак е бил намерен. Какво е пречело на Ран да обнародва своето откритие? За това можем да правим само предположения. Възможно е Граалът да се е оказал носител на информация, която се е сторила на Ран твърде шокираща и той е протакал публикацията. Възможно е също да е искал да събере колкото може повече сведения и да придаде на своето откритие достойна „опаковка“. Както и да е било, през 1934 година, когато Хитлер изпратил своето писмо до Вирт (по същината си — заповед), никой дори не се досещал, че Граалът е бил намерен и се е намирал у Ран.

А е трябвало само да прочетат митническите декларации, които ученият бил запълнил при пресичане на франко-германската граница през 1929 година. Сред останалите предмети фигурирал „меден котел за парова инсталация с висока мощност“. Кажете, моля, за какво на археолога му е потрябвал паров котел? Само за това, за да скрие в него от чужди очи някакъв достатъчно голям предмет. Очевидно по такъв начин Граалът е попаднал в Германия.

Книгите на Ран привлекли вниманието на „Аненербе“ и лично на Химлер. Предложили му отначало да сътрудничи на института, а после да стане щатен работник в него. През 1936 година Ото Ран официално встъпил в СС. Придвижването на младия учен по служебната стълба вървяло с невероятна скорост. През 1937 година той взел участие в голямата експедиция на „Аненербе“ в Исландия, организирана за търсене на легендарната земя Туле. В рамките на експедицията Ран изпълнявал и своята задача — търсел следи от пребиваването на катарите в далечния северен остров, наистина без особен успех.